You are here

Terms

д

Доксологичната формула е кратък израз на възхвала към Бога, с който обикновено се завършва молитва, църковно песнопение, проповед. Най-популярната формула, т.нар. Малко славословие, е общата възхвала на св. Троица: „Слава на Отца и Сина и Св. Дух сега, винаги и вовеки веков. Амин!” (грц.: Δόξα Πατρί και Υιώ και Αγίω Πνεύματι, και νυν, και αεί, και εις τους αιώνας των αιώνων. Αμήν.; лат. Gloria Patri et Filio et Spiritui sancto in sæcula sæculorum.) Тя се използва както в източното православие,...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Дума, фраза, синтактична конструкция, която се намира след глагола и чиято функция е да добави, допълни неговата семантична и граматична характеристика.
По-общ термин: части на изречението
Автор: Андрей Бояджиев

е

Богослужебна книга на православната църква през Средновековието. Всяка църква е имала напрестолно евангелие, по възможност украсено, което се изнася при Малкия вход на службата. Според типика (#) четивата от евангелията се четат след апостолските перикопи по време на литургията, както на големи празници на утренята и в редица други случаи. Гръцките и славянски евангелски ръкописи са няколко типа: 1. Четириевангелие (=тетраевангелие) (#) 2. Изборно евангелие (=апракос) – с четива за...
По-общ термин: богослужебни книги
Автор: Маргарет Димитрова
Евергетидският типик е  църковно-богослужебна книга, съдържаща указания за реда и начина на извършване на богослужението и правилата за монашеския живот в манастира „Св. Богородица Евергетида (Благодетелка)”, основан през 1049 г. край Константинопол. Запазен е в ръкопис от началото на ХІІ в. (Athen. gr. 778). Както повечето типици, се състои от две части. Първата от тях определя реда на манастирския живот и дава указания за денонощните служби, а втората съдържа Синаксара с описанията на...
По-общ термин: типик
Автор: Радослава Станкова
Основна богослужебна книга в православната църква, която се е използвала от свещенослужителите. Съдържа молитвите за общественото и частното богослужение.  В молитвите за общественото богослужение влизат трите литургии – Василиева света литургия, Златоустова света литургия и Литургия на преждеосветените дарове, приписвана на Григорий Двоеслов, а в някои ръкописи, създадени в провинциална среда – на Епифаний Кипърски. Частта за общественото богослужение съдържа и допълнения за венчание на...
Автор: Станка Петрова
Екзегеза означава тълкуване, обясняване на даден авторитетен, свещен обикновено текст (напр. в палеославистични и византистични изследвания обикновено се има предвид на библейския текст), разясняване на смисъла му, изваждане на дълбоките, скритите значения, извличане на посланията на текста. Практиката на тълкуване на Стария завет се поражда още в еврейска среда – целта е била да се запазят свещените писания и да им се дава вярно тълкувание. Текстове, които тълкуват Свещеното писание, се раждат...
Автор: Маргарет Димитрова
Екземплум (букв. ‘пример’) е възприеман като истинен кратък разказ, онагледяващ морална поука, мисъл или събитие. Функциониращ въз основа на приликата и сравнението, примерът може да бъде позитивен или негативен. Той произхожда от античната ораторска практика и е широко използван и през Средновековието, особено в латинската литература, където възникват множество сбирки от екземпла. С тяхна помощ проповедниците украсяват своите слова, като използват занимателните текстове за да илюстрират...
Автор: Ана Стойкова
Заглавие: Леонъ и Константин вѣрнаꙗ ц(а)рѧ Начало: Вл(ады)ка и творець всѣхъ б(ог) Византийски законодателен сборник, включващ подбор от най-важните действащи към момента на нейното създаване норми (промулгирането на този закон се отнася към 726, 741 г. и се приписва на Лъв ІІІ Исавър и сина му Константин) на частното и наказателното право, разделени в ХVІІІ титула като специално внимание е отделено на семейното и наследственото право. Един от основните й извори е Юстиниановият корпус, но за...
По-общ термин: правни текстове
Автор: Десислава Найденова
Вид колективна молитва, включена на различни места от богослужението, характерна с това, че е съставена от отделни молебни обръщения към Бога, наричани прошения (стб. прошениꙗ ‘искания, молби’) и изричани най-често от дякона, на които хорът (певецът) отговаря с господи, помилоуи; подаждь, господи и др. Прошенията са от типа: Ѿтъ всеѩ д[оу]шꙙ. ꙇ отъ всего помꙑ[сла] миромь господю помолимъ сꙙ (Син. евх. /нови листове/, f. 5v); Помилоуи нꙑ б[о]же по велицѣи [милости твоеи] (Син. евх. /нови листове...
Автор: Регина Койчева
Елизия (от лат. elisio) се нарича езикова промяна, при която изпадат един или повече звукове от дума. Това могат да са гласни, съгласни или цели срички. Разграничават се три вида елизия в зависимост от позицията им в думата: 1. афереза (от гр. ἀφαίρεσις) – изпускане на един или повече звукове в началото на думата, обикновено когато звуковете не под ударение; 2. синкопа (от гр. συγκοπή) – изпадане на звук или звукове в средата на думата; 3. апокопа (от гр. ἀποκοπή) – изпускане на един или повече...
По-общ термин: фонологични промени
Автор: Камелия Христова, Андрей Бояджиев
Еднократно или многократно изпускане на дума или словосъчетание, които се подразбират от контекста (Ницолов 1980: 260). В резултат на пропускането между останалите части се установява специфична синтактико-семантична връзка, която има ефекта на интелектуална изненада (Lausberg 1960: 346). Елипсата прави израза стегнат и може да допринесе за изграждането на ритъм. Използва се както в поетически, така и в прозаически произведения. Нерядко кратки елиптични фрази се образуват с пропускането на...
По-общ термин: тропи
Автор: Екатерина Дикова, Станка Петрова
Стилистична фигура, която се изразява в употребата на една и съща дума в началото и в края на фраза или изречение; вид повторение. Може да се срещне както в прозаични, така и в поетически текстове. Използва се за смислово и ритмическо акцентиране върху повторената дума, както и за рамкиране на фразата/изречението. В средновековната литература епаналепсисът е заимстван от античната риторика. Среща се рядко както в старобългарските преводни творби, така и в произведения от непреводен произход....
По-общ термин: тропи
Автор: Екатерина Дикова, Станка Петрова
Разширение на синтактично обособена цялост с цел изясняване на отделна част от нея. Често се намира в края на фраза или изречение. Въвежда се с пояснителни думи като: ‘тоест’, ‘сиреч’, ‘ще рече’ и др. В старобългарската литература може да се срещне в прозаически произведения, напр. поучителни слова, тълковни слова, жития.   Примери: вѣроу и вы по(д)бнꙋ прїемше поклоните се крс(т)оу, сирѣ(ч) бж͠їи силѣ (Житие на Иларион Мъгленски от патриарх Евтимий) (Дикова 2011: 74); Паче же вьсѣхъ...
По-общ термин: тропи
Автор: Екатерина Дикова, Станка Петрова
Епиграфиката (гр. επιγραφή – 'надпис') е историко-филологическа и археологическа дисциплина, която изучава старите надписи и текстове, изрязани или издълбани върху твърд материал (камък, дърво, метал) или изписани с четка по стенописи или икони. Епиграфиката добавя към палеографията въпроси като: типология на надписите; изследване на формулите и титулатурата в тях; проблеми на атрибуцията на срещаните в текста им имена (лични или местни). При стенописите и иконите изследователят следва да...
Автор: Андрей Бояджиев
Епистолографията (от ἐπιστολή – писмо, γραφία -- писане) е дял в средновековната книжовност, обхващащ писмата и посланията. Епистолографията се разглежда в науката или като самостоятелна област, или като дял от средновековната риторика, или като част от средновековната проза. Актът на споделяне на информация с определено лице или лица в писмен вид – писмото, се превръща още в античността  от начин да се преодолее липсата на директен контакт (общо място на пребиваване) във важна литературна...
Автор: Аделина Ангушева-Тиханова
Канонична компилация от различни системи за покаяние и решения на вселенските и поместни събори. Често в ръкописната традиция този тип сборници са прикрепени към Изповедния чин в състава на требника или в по-голям каноничен сборник. Целта им е да служат като ръководство за духовниците при извършване на изповедта и налагане на епитимии на каещите се. Те се състоят от няколко части: кратко наставление към духовника относно това какви трябва да бъдат неговите качества и какви са основните му...
По-общ термин: правна литература
Автор: Десислава Найденова
Стилистична фигура, която се изразява в повторение на една и съща дума, словосъчетание или съчетание от звукове в края на две и повече фрази, изречения, стихове или строфи. С помощта на епифората се набляга смислово и ритмически върху отделната дума или части от нея. Появата на епифора в поетичен текст води до омонимична рима (Ницолов 1980: 273). В старобългарската литература епифората може да се срещне както в поетически, така и в прозаически произведения, но за разлика от анафората, тя се...
Автор: Станка Петрова
Фонологично изменение (асимилация) по признака предност. Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна, а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна. Например: тьма → тъма, вьдова → въдова, дъбрь → дьбрь, въпль → вьпль.
По-общ термин: ерове
Автор: Андрей Бояджиев
1. Две високи кратки гласни, които в развоя на късния праславянски език и неговите наследници са се оказали нестабилни и са понижили своя гласеж (вж. понижаване на еровете) или са изчезнали (вж. изпадане на еровете) в зависимост от позицията си. Тази особеност се споделя от много езици по света, които имат нефиксирано и динамично ударение. Тяхната относителна дължина е по принцип по-кратка от по-ниските гласни, поради тази причина в някои изследвания неправилно се наричат свръхкратки. Терминът...
По-общ термин: гласна
Автор: Андрей Бояджиев
Есхатологията като част от християнското богословие обхваща представите за края на света, за изкуплението, за съдбата на народите и отделния човек в съдния ден, за задгробния живот, за настъпването на последните времена преди Второто пришествие и за свършека на световната история. Всички религиозно-философски системи и световните религии включват есхатологични теми в догматиката си. Есхатологията се обособява от нравствената потребност на човешкото съзнание за справедливия край на битието, тъй...
Автор: Иван И. Илиев

ж

Агиографски текст, представляващ биографичен разказ за живота и подвизите на християнски светец от неговото раждане до смъртта му, представен в хронологическа последователност. За разлика от мъчението, което акцентира върху героичната смърт на светеца, житието описва житейските му подвизи и така задава идеала за християнско поведение. Литературната му форма варира – романс, исторически наратив, писмо, автобиографично повествование. По своята стилистика някои жития се доближават до ораторската...
По-общ термин: агиография
Автор: Мая Петрова
Терминът „апокрифно житие” обикновено се отнася към раннохристиянски дометафрастови мъчения, основани на легендарни предания, често отклоняващи се от агиографската норма, както и до неканонични текстове, посветени на библейски лица (срв. Житие на блажения апостол Петър, Мъчение на апостол Тома и др.) (Мочульский 1899; Новаковић 1895; Тихонравов 1863; Петканова 1978: 36-37; Народното четиво 1992: 178-201). В палеославистиката терминът не е ясно дефиниран и в последно време се избягва в съгласие...
По-общ термин: житие
Автор: Мая Петрова-Танева
Терминът се използва за обозначаване на ранни византийски жития, възникнали преди агиографската реформа на Симеон Метафраст през X в., или за житийни текстове с неясна датировка, характеризиращи се с простота на изказа, подчертана наративност и слаба риторичност. Този тип житийни четива, неусложнени от стилистична и композиционна гледна точка, към Х в. стават неприемливи за вкусовете на византийското общество и редица автори (напр. Йоан Зонара, Теодор Валсамон, Михаил Псел) ги описват като...
По-общ термин: житие
Автор: Мая Петрова-Танева
По обем краткото житие заема междинно място между пространното житие и проложното житие и представлява наратив, предназначен за прослава на християнски светец, съдържащ кратко описание на живота, смъртта, а понякога и посмъртните му чудеса. Често, но не задължително, насловът му включва календарната дата за отбелязване на празника на съответния светец. За разлика от проложното житие, което е част от сборници с богослужебна употреба (пролози или минеи), краткото житие обикновено се помества в...
По-общ термин: житие
Автор: Мая Петрова-Танева
Едно от 148-те пространни жития и мъчения, стилистично обработени от Симеон Метафраст и неговите ученици или написани според установения от него агиографски канон. Списъкът на творбите, които се свързват с името на Симеон Метафраст, все още подлежи на доуточняване (PG 114: 209-292; срв. Høgel 2002: 173-204). Във Византия след Х в. те се преписват както заедно, в състава на т.нар. Метафрастов менологийй (Метафрастов чети-миней) ‒ 10-томен свод с пространни жития и мъчения, подредени според...
По-общ термин: житие
Автор: Мая Петрова
Пространен по обем анонимен агиографски наратив, възникнал на основата на местни предания и легенди, близък до фолклорното повествование. Често бележи отклонения от агиографката композиционна и стилистична норма, което го сближава с т. нар. „апокрифно” житие (СЛЕР 2003: 190; Станчев 1985: 87). Въпреки че авторите може да принадлежат и към по-образованите слоеве на обществото, „народното” житие обикновено се възприема като част от низовата литература. То се характеризира с опростен,...
По-общ термин: житие
Автор: Мая Петрова-Танева
Кратко житие на светец, поместено в Простия или Стишния синаксар (пролог) или в Минея под датата на съответния празник, предназначено за всекидневното богослужение. Представя в сбита форма основните събития от живота на героя. Пред текста на житието се поместват (проложни) стихове от епиграматичен тип (дву- или тристишие), в което се отбелязват главният подвиг и датата на успението на светеца.
По-общ термин: житие
Автор: Ана Стойкова
Подробен агиографски разказ за живота на светец, предназначен за индивидуално или колективно извънцърковно четене от миряни или монаси (най-често в манастирската трапезария; понякога, ако текстът е по-дълъг – в рамките на няколко последователни дни). Композиционната форма на пространното житие е триделна – увод (за величието на героя, задачите на творбата, причините тя да бъде създадена); разгърната същинска житиеписна част, където в хронологическа последователност се излагат събитията от...
Автор: Мая Петрова

з

Жанрова форма на паренетичната литература, която от своя страна е секундарен (вторичен) жанр на макрожанра на учителната литература.  Заветът е наставление, съвет, поучение, дадено на последователи или потомци. В теологията има значение на завещание на Бога към хората. Произходът на думата се свързва с гръцкия термин διαθήκη – договор, завещание (еквивалент на еврейската дума при превода на Септуагинта), означаваща договор, съглашение. В старобългарския идва от -вѣтъ – съвет. Духовните...
Автор: Мария Вапцарова
Кратка жанрова форма, състояща се от въпрос, следващ кратък наративен израз, в който чрез преносно значение (метафора, олицетворение, алегория, сравнение) се описва предмет, явление, лице, което трябва да се разпознае от отговарящия. Често има симетрична структура и стремеж към ритъм. Питащият е човек (както обикновен, така и натоварен с авторитет) или институция (съдя, цар). Отгварящият (мъдрец, пророк) решавайки загадката (1) спасява живота си; (2) показва принадлежността си към определена...
Автор: Анисава Милтенова