You are here

Terms

г

Част на речта, която означава действиe или състояниe. Притежава морфологичните категории  лице, число, време, наклонение, вид действието, залог. От глаголите се образуват неспрягаеми глаголни форми — причастия. Спрежението на всеки глагол в дадено време притежава девет форми - за 1., 2. и 3. лице ед. мн. дв. ч. При повелителното наклонение тези форми са по-малко. Новобългарският термин глагол произлиза от старобългарската глаголъ със значение 'дума, слово'. Старият термин е рѣчь.
По-общ термин: части на речта
Автор: Андрей Бояджиев
Първата славянска писменост, създадена от св. Константин-Кирил Философ през 863 г. с мисионерска цел. Като тип писмо почива на тогава зараждащия се гръцки минускул. Предполага се от малко по-малко по-късни източници („За буквите“ на Черноризец Храбър) от края на 9.-началото на 10. век, че е съдържала 38 букви: 24, които отговарят на общите звукове с гръцкия и 14, които отразяват славянските фонетични особености. В началото на азбуката са подредени знаците за звучни съгласни, а в края ѝ, след...
По-общ термин: азбука
Автор: Андрей Бояджиев
Във фонетиката, звук близък по своите характеристики до гласните, но не образуващ сричка. Примери за глайдове или полугласни са предният глайд (j) и задният (w). В старобългарския и в славянските езици много често между две гласни се вмъква преден глайд, напр. знаѥтъ.
Автор: Андрей Бояджиев
Значение в химнографията: Мелодическа парадигма, в рамките на която се композира и изпълнява дадено песнопение. Най-често едно песнопение е написано на един определен глас, който не бива да се заменя от друг. Съществуват обаче и малък брой песнопения със сложна композиция, в която последователно са съчетани много гласове. В химнографията се използват 8 гласа – четири основни и четири вторични, или плагални (от гр. πλάγιος ‘косвен, страничен’), производни от основните. Вж. също Плагален глас....
Автор: Регина Койчева
Звук, при който въздушната струя минава свободно през говорните органи. Според това дали към звукът е присъединен назален елемент или не се различават носови (назални) и орални гласни. По начина на учленение гласните се делят на предни и задни, тесни и широки, закръглени и незакръглени, високи и ниски. В някои славянски езици дължината играе роля и тогава гласните се делят на кратки и дълги. Това противопоставяне е наследено от праславянския език и играе роля в старобългарския.
Автор: Андрей Бояджиев
Включване на дума / думи и изрази в междуредието на текста, след текста или в маргиналното поле на ръкописа с цел да се изясни, тълкува или измени смисъла на определени думи, изрази или на целия текст. Понякога глосите представляват поправки към текста, или вмъкване на дума или фраза.
Автор: Мая Петрова
Мъдра мисъл, изказана от конкретен автор. Отличава се със сбитост, ясно съдържание и преобладаващо дидактичен характер. За разлика от пословицата, при гномата не е задължителна висока художествена организация на изказа. Още в „Реториката“ на Аристотел е подчертано функционирането на гномите като езикови знаци, т.е. те се употребяват като клишета за назоваване на определени ситуации. През Античността гномата се използва както в юридическата практика, така и в реторическите упражнения (като...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Антология, съставена от кратки жанрови форми като гноми (сентенции) и апофтегми.  Тъй като антологизирането през Античността не се подчинява на принципа за жанрова еднородност на ексцерптите, в една гномическа сбирка с извлечения могат да се открият реторически форми като γνώμη, παροιμία, ἀπόφθεγμα, χρεία, ὁμοίωμα и проч. Въпреки липсата на строга жанрова монолитност гномологият съдържа по-сбити литературни или фолклорни мъдрословия,за  разлика от флорилегия. В западната и в...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
1. Висока, кратка, задна гласна с произход от индоевр. кратко u. 2. Буквата ъ, означаваща тази гласна.
По-общ термин: ерове
Автор: Андрей Бояджиев
Голяма носовка е прието в историята на българския език да се отнася към: 1. Звук. Голямата носовка в старобългарски е била задна гласна (вероятно първоначално с гласеж между о и а) с назален елемент (н или м) след нея. Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка, когато след съчетанието на гласната (дълги или кратки о и а) с назал (n, m, ŋ), след тях е следвала съгласна (модел VNC). 2. Буква. В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части, като първата е...
По-общ термин: носовка
Автор: Андрей Бояджиев
Под надслова Закона градскаго главьі различньі вь четьірехьдесетехь гранхь е поместен пълният славянски превод на Прохирона като 55-та глава в т. нар. сръбска редакция на Номканона от XIV Титула. Подобно оглавление на този византийски закон (законъ градьскыи – νόμος πολιτικός) не се среща в гръцката ръкописна традиция. Най-вероятно славянският книжовник е срещнал трудности при точното превеждане на πρόχειρος и затова го е предал съобразно близко звучащото πολιτικός.
По-общ термин: правни текстове
Автор: Десислава Найденова
Дял от езикознанието, което изучава систематично съставните елементи на езика. В тесния смисъл на думата в граматиката влизат само морфологията и синтаксиса. Съществува различни видове граматики според целите на изложението. Описателната (дескриптивна) граматика предава състоянието на езика в даден момент. Нормативната граматика излага нормите на езика според това, което се възприема за правилно и как трябва да се пише или говори. Историческата граматика изучава езика в неговото развитие....
Автор: Андрей Бояджиев
Съвкупност от граматически форми, които изразяват дадено граматическо значение в морфологията и синтаксиса. Примери за граматически категории са: род, чиско, падеж, време, наклонение. Граматическите категории са основно средство за разпредялба на граматическите признаци според частите на речта или частите на изречението.
Автор: Андрей Бояджиев
Грамотата е официален документ с правен статут, създаден в канцелариите на българските владетели, с който обикновено се дават привилегии на отделни лица или институции, най-често църкви и манастири. В зависимост от вида на печата, който е прикрепен към нея, грамотата е моливдовул (с оловен), аргировул (със сребърен) или хрисовул (със златен). До момента няма данни за български грамоти от Ранното средновековие. Известни за осем, писани на български език – Ватопедска от 1230 г., дадена от Иван...
Автор: Деница Петрова
Гадателна книга, в която предсказанията се извършват според падането на гръм.Факторите, според които се извършва прогнозата, са: посока на гърма, позиция на небесните тела (напр. фазите на луната), съотнасяне на времето, в което е паднал гърмът към месец, ден или зодиакален знак и проч. Нерядко гадаенето по гръм се извършва по няколко признака, напр. комбинация от лунни фази и земетръс; от фази на луната и годишни месеци; от зодия и месец и т.н. Гръмникът е сред най-разпространените и най-рано...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова

д

Сборници с разнообразно съдържание от слова, жития, поучения и др., които се появяват в българската книжнина в резултат на рецепцията на новогръцката антология „Съкровище“ (Θησαυρός; Венеция, 1557/58 г.) на Дамаскин Студит, от чието име произхожда и оригиналното название „дамаскин“. Първоначално текстове от „Съкровище“ са преведени на архаичен църковен славянски език, използван на Балканите през XV-XVII в. Традиционно се разграничават три ранни български архаични превода: т.нар. „македонски“, „...
Автор: Диляна Радославова
Един от трите вида антологии, в които палеографът от френски произход М. Ришар групира византийските флорилегии или сборниците с кратки извлечения. Другите два вида са съответно монашески и сакро-профанни. Названието на този вид флорилегий произлиза от името на съставителя (или инициатора) на тритомния сборник Ἡερά (Йера) – Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Смята се, че по-вероятното място на възникване и първоначално разпространение на Йера е Палестина, а не Константинопол. Основни източници, от които...
По-общ термин: флорилегий
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Дателният падеж се употребява при насоченост, цел и собственост. Служи за допълнение при глаголи за движение (приити комоу, послѣдовати комоу, грѧсти комоу). В дателен падеж се поставя косвеното (непряко допълнение), което отговаря на въпроса комоу и означава лицето или предмета, за който се извършва действието: Рече господь оученикомъ своимъ. Дати тебѣ. Дателен падеж се употребява за допълнение при прилагателните милостивъ, милъ, повиньнъ, подобьнъ, оугодьнъ, длъжьнъ, послоушливъ, вѣрьнъ,...
По-общ термин: падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Славянска конструкция, която при преводите най-често предава гръцките инфинитивни съчетания с винителен падеж. Примери: бъістъ же вънити емоу въ сънъмище; не бѣ имъ коли понѣ ѣсти; достоитъ емоу постити сѧ; добрѣе естъ единомоу чловѣкоу оумьрѣти; ни даси прѣподобъноумоу своемоу видѣти истълѣниѣ; мнѣахѫ емоу разболѣти сѧ; ицѣли ѧ ѣко народоу дивити сѧ.
По-общ термин: дателен падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Старобългарска синтактична конструкция, която се състои от съществително или местоимение в дателен падеж, съгласувано с причастие. Значението на дателния самостоятелен падеж е близко до това на обстоятелствено изречение за време, причина, условие или следствие. Съответства при преводите на гръцкия родителен самостоятелен падеж (genetivus absolutus).
По-общ термин: дателен падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Конструкция, при която глаголът управлява две падежни форми за винителен падеж (с две преки допълнения): напоитъ въі чашѫ водъі. Това са глаголи като иꙁъбрати, поставити, положити, нарицати, сътворити, посълати и др.
По-общ термин: винителен падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Канон, който се състои от две песни. Няма единно мнение в науката за произхода му. Според едни автори появата му е през VII–VIII век и е свързана с богослужебната практика през Великия пост, когато се изпълняват канониот три песни (т. нар. трипеснеци) в дните от понеделник до петък и канониот четири песнив съботните дни (четирипеснеци): в понеделник – първа, осма и девета песен, във вторник – втора, осма и девета песен, в сряда – трета, осма и девета песени т. н., а в събота – шеста, седма,...
Автор: Регина Койчева
Диететиконите са тип календарни текстове, които, според месеците на годината, съдържат указания за консумация или въздържане от определени храни и напитки, както и за съблюдаване на конкретни хигиенни практики (кръвопускане, къпане, очистителни процедури и проч.). Тези медицински предписания възникват през Античността като опит за синтез на хуморалната теория, създадена от Алкмеон от Кротон, а по-късно доразвита от Хипократ и от Гален. Те имат за цел постигане на баланс на хуморите в човешкото...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Разподобяване на един или няколко сходни звука в рамките на фонетичната дума. Процесът е обратен на асимилацията.
По-общ термин: фонологични промени
Автор: Андрей Бояджиев
Съчетание в една сричка на гласна с преден (j) или заден глайд. Произлиза от гр. dis 'два пъти' и phthóngos 'звук'. Според съчетанието на двата елемента биват: а) възходящ, при който гласната е след глайда; б) низходящ, при който съчетанието е гласна + глайд.
По-общ термин: сричка
Автор: Андрей Бояджиев
Доксологичната формула е кратък израз на възхвала към Бога, с който обикновено се завършва молитва, църковно песнопение, проповед. Най-популярната формула, т.нар. Малко славословие, е общата възхвала на св. Троица: „Слава на Отца и Сина и Св. Дух сега, винаги и вовеки веков. Амин!” (грц.: Δόξα Πατρί και Υιώ και Αγίω Πνεύματι, και νυν, και αεί, και εις τους αιώνας των αιώνων. Αμήν.; лат. Gloria Patri et Filio et Spiritui sancto in sæcula sæculorum.) Тя се използва както в източното православие,...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Дума, фраза, синтактична конструкция, която се намира след глагола и чиято функция е да добави, допълни неговата семантична и граматична характеристика.
По-общ термин: части на изречението
Автор: Андрей Бояджиев

е

Богослужебна книга на православната църква през Средновековието. Всяка църква е имала напрестолно евангелие, по възможност украсено, което се изнася при Малкия вход на службата. Според типика (#) четивата от евангелията се четат след апостолските перикопи по време на литургията, както на големи празници на утренята и в редица други случаи. Гръцките и славянски евангелски ръкописи са няколко типа: 1. Четириевангелие (=тетраевангелие) (#) 2. Изборно евангелие (=апракос) – с четива за...
По-общ термин: богослужебни книги
Автор: Маргарет Димитрова
Евергетидският типик е  църковно-богослужебна книга, съдържаща указания за реда и начина на извършване на богослужението и правилата за монашеския живот в манастира „Св. Богородица Евергетида (Благодетелка)”, основан през 1049 г. край Константинопол. Запазен е в ръкопис от началото на ХІІ в. (Athen. gr. 778). Както повечето типици, се състои от две части. Първата от тях определя реда на манастирския живот и дава указания за денонощните служби, а втората съдържа Синаксара с описанията на...
По-общ термин: типик
Автор: Радослава Станкова
Основна богослужебна книга в православната църква, която се е използвала от свещенослужителите. Съдържа молитвите за общественото и частното богослужение.  В молитвите за общественото богослужение влизат трите литургии – Василиева света литургия, Златоустова света литургия и Литургия на преждеосветените дарове, приписвана на Григорий Двоеслов, а в някои ръкописи, създадени в провинциална среда – на Епифаний Кипърски. Частта за общественото богослужение съдържа и допълнения за венчание на...
Автор: Станка Петрова