Част на речта, която означава действиe или състояниe. Притежава морфологичните категории лице, число, време, наклонение, вид действието, залог. От глаголите се образуват неспрягаеми глаголни форми — причастия. Спрежението на всеки глагол в дадено време притежава девет форми - за 1., 2. и 3. лице ед. мн. дв. ч. При повелителното наклонение тези форми са по-малко. Новобългарският термин глагол произлиза от старобългарската глаголъ със значение 'дума, слово'. Старият термин е рѣчь.
