1. Две високи кратки гласни, които в развоя на късния праславянски език и неговите наследници са се оказали нестабилни и са понижили своя гласеж (вж. понижаване на еровете) или са изчезнали (вж. изпадане на еровете) в зависимост от позицията си. Тази особеност се споделя от много езици по света, които имат нефиксирано и динамично ударение. Тяхната относителна дължина е по принцип по-кратка от по-ниските гласни, поради тази причина в някои изследвания неправилно се наричат свръхкратки. Терминът полугласни за еровете следва да се употребява само за глайдове. Другият термин, под който са известни, редуцирани гласни, също следва да се избягва, защото той се отнася до качеството на гласните, които не са под ударение.
2. Буквите ь и ъ, с които се означават тези гласни. В среднобългарския период се появява и една трета буква, съчетание в графичния облик от двете, за която е прието названието среден ер.
