You are here

Terms

ч

Канон, който се състои от четири песни. Появата му е свързана с богослужебната практика през съботните дни на Великия пост, когато се изпълняват канони от четири песни – шеста, седма, осма и девета.
Автор: Регина Койчева
Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата.
По-общ термин: числително име
Автор: Андрей Бояджиев
Дума, която означава броя или числения ред на нещата. Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива, които се променят като прилагателни и такива, които се променят като съществителни. Според функциите се делят на числителни бройни, числителни редни, събирателни, дробни. Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви, върху които има изписана чертица (титло). Числителните от 11 до 19 са словосъчетания, чиято главна...
По-общ термин: части на речта
Автор: Андрей Бояджиев
Редните числителни показват реда и мястото на нещата и хората.
По-общ термин: числително име
Автор: Андрей Бояджиев
Граматическа категория, която се основава на количествените отношения и в зависимост от употребата за единичен предмет или понятие (единствено число) или за повече обекти (двойствено число, тройствено число, множествено число). Обхваща всички изменяеми части на речта: съществителни, прилагателни, числителни, местоимения, глаголи. В старобългарски са съществували три числа: ед., мн. и дв. ч., които са се проявявали с особени форми в парадигмите на глаголите, съществителните, прилагателните,...
Автор: Андрей Бояджиев
Морфологичен показател за определеност при имената. Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името. В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т-, -в- и -с-. Още в старобългарски се откриват наченките на този процес, по-късно, в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести. Срв. жена та → жената, мѫжь тъ → мѫжьтъ (мъжът).
Автор: Андрей Бояджиев
Чудо е агиографски наративен жанр, разказващ за свръхестествено действие на светец, чийто обект е отделният обикновен човек. Докато житията, словата и службите се пишат за нуждите на богослужението или по повод на събития, свързани с мощите на светеца, чудесата възникват като разкази за случки, при които се проявява неговата боговдъхновена сила. Модел на тези наративи са извършените от Христос чудеса, за които разказват Евангелията. Съществуват два типа чудеса: такива, които светецът извършва...
По-общ термин: житие
Автор: Ана Стойкова

ш

1. Библейският разказ за шестте дни на Сътворението, който се намира в първите две глави от библейската книга Битие. 2. Шестоднев служебен – вж. Октоих. 3. Жанр от средновековната християнска литература с тълковен характер, основан върху библейския разказ за Сътворението на света в шест дни,. Шестодневите представляват коментар или разширен разказ с богословско-философски характер, който има за цел да обясни устройството на Вселената от гледна точка на християнството като отражение на невидимия...
Автор: Ана Стойкова
Ширината на буквите (l) се определя от броя на морфологичните елементи, стъпващи на долния хоризонтален ред (линия), определен от линирането. В кирилицата широки са буквите: ж, ш, щ, ѫ, ѧ, ꙙ, . От лигатурен I-тип са: ѭ , ꙗ. Те се отличават с три или четири елемента във вертикална позиция (по височина) и толкова – по хоризонталата. Например м има три хоризонтални позиции, идентични с посочените букви и се употребява както в текстовете, така и в сигналните шрифтове, каквито са големите инициали...
Автор: Елена Коцева, Поли Муканова
Шрифтовете писмо са комплекти от конгруентни знаци (фигури), под които са стилизирани буквени и небуквени знаци. Тяхната употреба зависи преди всичко от съдържанието на текста и предназначението на кодекса, а изследването им или отчитането им свързва основни палеографски и кодикологически характеристики. За гръцкото писмо от византийската епоха подобен подход е приложен към евангелия, апостоли, псалтири, сборници от наративни текстове. Имплицитно връзката между шрифтови комплекти, съдържание и...
Автор: Елена Коцева
Терминът обединява разновидностите от шрифтове (графичен облик или цвят; орнаментиране или постоянна позиция), които се употребяват: а) за изписване на заглавията; б) за отбелязване начала в текста: встъпление (инициал); абзац (в наративите); вътрешно членение на евангелските, апостолските и паримийните перикопи; началото на срофа в химнографските текстове; в) литургически указания; г) числа; д) приписки (бележки). P. Canart  приема термина от H. Hunger. В славянската палеография М....
По-общ термин: шрифтове
Автор: Елена Коцева

я

1. Ниска предна гласна в старобългарски. По височина съответства на а. Произхожда или пряко от инд. дълго e или е резултат на монофтонгизацията на праславаянските дифтонги *oj, *aj, чийто резултат е също дългата гласна e. 2. Наименование на буквата, която предава тази гласна. В кирилицата ѣ. В глаголицата ⱑ.
Автор: Андрей Бояджиев