четириевангелие

Четириевангелие (=тетраевангелие) – съдържа четирите евангелия по реда: синоптичните евангелия на Матей, Марко, Лука, и накрая евангелието на Йоан. Четивата следват по реда си, едно след друго, както са написани самите евангелия (in continuo). Използвало се е не само за четене, но и в богослужението, като обикновено чрез рубрики/ литургически указния са отбелязани началата и краищата на четивата (= перикопите), които се четат в църквата по време на богослужение. Понякога този тип ръкописи съдържат лекционарни таблици с въвеждащите формули и началата на четивата. Към четириевангелията има и синаксар, сѵнаксаръ (указател на четивата за подвижните празници) и месецослов, менологий, мѣсѧцословесьникъ (указател на четивата за неподвижните празници), има и указатели за четива от евангелието при тайнства и треби и др., указател на прокимените за неделните утренни евангелия и др. Когато евангелският ръкопис е предназначен за индивидуално четене, се добавят и допълнителни текстове като Евсевиевите таблици, правила за килийно четене на евангелието, песнопения, съпровождащи този тип четене и др.

Старобългарски четириевангелия: Марийнско четириевангелие/ Codex Marianus; Зографско четириевангелие / Codex Zographensis.

Citekey Добрев2003 not found

Citekey RenéGregory1907 not found