Граматическа категория, която се основава на количествените отношения и в зависимост от употребата за единичен предмет или понятие (единствено число) или за повече обекти (двойствено число, тройствено число, множествено число). Обхваща всички изменяеми части на речта: съществителни, прилагателни, числителни, местоимения, глаголи. В старобългарски са съществували три числа: ед., мн. и дв. ч., които са се проявявали с особени форми в парадигмите на глаголите, съществителните, прилагателните, причастията и местоименията
