Преводни и преводно-компилативни творби, в които се съдържат сведения по средновековна география. Поради неразчленимостта на художественото (образното) и научното (логическото) мислене в средновековната епоха те представляват научно-художествени съчинения, в които познанията, почерпани чрез византийски източници от антични и патристични автори и от непосредствени наблюдения, са подчинени на християнския символизъм и алегоризъм. В географските съчинения се разглеждат теоретично-богословски въпроси на космографията и физическата география (форми и размери на обитаемата земна повърхност, космология на небесната сфера, на световния океан, реките, моретата, „седемте климата“, т.е. географски области и др.) и се правят конкретни географски описания на далечни земи, нрави, обичаи на непознати народи. Интересът в България към такава тематика възниква още по времето на Златния век на българската книжнина (IX–X в.). Едно от първите съчинения, в което са изложени въпроси от физическата география, е „Небеса“ на Йоан Екзарх. В „Шестоднев“ от същия писател и в преведените по-късно Шестодневи на Василий Велики и Георги Писидийски тези въпроси заемат значително място. Йоан Екзарх използва съчиненията на редица антични автори (напр. „Метеорология“ на Аристотел), като запознава българския читател с техните схващания за устройството на Вселената. Голямо разпространение в славянския свят придобива преводното географско съчинение „Християнска топография“ на Козма Индикоплевст, проникнало в старобългарската книжнина през Х в. Предполага се, че през ранна епоха е било познато в старобългарски превод и съчинението „Четири диалога на Кесарий, брат на многоучения Григорий“ (съставено след VI в.). Техният анонимен автор е ползвал извадки от съчинения на византийски писатели и църковни отци от IV–VI в., откъс от съчинения на сирийския писател от II‒III в. Бардезан Едески и др. В произведението (диалог 1 и 2) се посочват въпроси на космологията, географията, ботаниката и т.н. През ХIV в. е направен среднобългарския превод на „Диалектика“ на Йоан Дамаскин, където също са включени въпроси на физическата география. Някои учени обосноваха становището, че българския книжовник от ХV в. Константин Костенечки е съставител и преводач на творби с описателно географско и общо естественонаучно съдържание: „Отломки от космография и география“, „За Едем“ (за най-известните реки) и пътеписа „Описание на светите места в Палестина“. Същият автор помества обширно географско съчинение на Белград в творбата си „Житие на Стефан Лазаревич“. В цялото съдържание на Житието има много географски посочвания, засягащи преди всичко балканските страни. Друг виден книжовник от ХV в. – Димитър Кантакузин, също е автор на географско описание под заглавие: „Тълкувание на Димитър Кантакузин за земите в Дакия“, от което днес е познат един фрагмент.
