You are here

житие проложно

Синоними: 
житие синаксарно
Препратка към термин: 
Author: 
Ана Стойкова

Проложно житие на св. Прохор Пшински

Проложното житие за св. Прохор Пшински е оригинално старобългарско произведение, известно в единствен препис в Норовия пролог от началото на ХІV в. (ГИМ, Увар. 70). Под датата 19 октомври преподобният светец отшелник е споменат редом със св. Иван Рилски. Двата текста са издадени от Кл. Иванова (1977).

Проложно житие на св. Гаврил Лесновски

Проложното житие за св. Гавриил Лесновски е оригинално старобългарско произведение. Днес е запазено в два преписа на Простия пролог, с произход от Лесновския манастир, датирани от ХІV в. – Станиславовия пролог от 1330 г. (САНУ 53) и Ковачевичевия пролог (НБС 705). Съществувал е още един препис в пролог с идентично съдържание от старата сбирка на НББ, Рс. 27, изгорял през 1941 г. (вж. Велев 1996: 67).

Разказ за пренасяне на мощите на св. Иларион Мъгленски

Разказът за пренасяне на мощите на свети Иларион Мъгленски (проложно житие или проложен разказ) от Търновската редакция на Стишния пролог с най-ранен препис в БАН 73 от XIV в. се намира под датата 21 октомври. Авторът е неизвестен. Има летописен характер и е важна част от култовете на светците покровители и застъпници на престолния град Иван Рилски, Петка Търновска, Михаил Воин и други. На 21 октомври 1204 или 1206 г. цар Калоян (1196‒1207) пренася мощите на св.

Слово за блажената царица Теофана от Бдинския сборник, 1359-1360 г.

Текстът е поместен на л. 111r-114v в известния Бдински сборник, писан през 1359-1360 г. по поръка на видинската царица Анна, съпруга на цар Иван Срацимир (1356-1396), който съдържа подбрани агиографски четива за жени светици. Сборникът е запазен в препис, датиран по водни знаци от началото на XV в. (Petrova 2001).

Проложно житие на св. Михаил Воин

Проложното житие на св. Михаил Воин възниква през XIII в. в книжовен център в Търново. Повод за неговата поява е пренасянето на мощите на светеца от цар Калоян от Потука в българската столица в 1205 г. Култът към свети Михаил Воин е органична част от създадения през XIII и XIV в. в Търновската книжовна школа агиологически комплекс от проложни жития, служби и похвални слова за т. нар. търновски кръг български светци − св. Петка Епиватска (Търновска), св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски, търновския патриарх Йоаким и др.

Житие проложно на св. Петка Търновска (Параскева Епиватска), трето

в ть(ж) д͠нь стіѥ прѣпо(д)бнѥ Параскеві

Препис в ръкопис от НБКМ № 167 от 1694 г., л. 49б-51а

 

Сіꙗ с͠таа и прпо(д)обна Параскеви, бы(с) ѿ вьси епіватемь наричемѣ. ѿ града Каликратіе,

дьщи б͠лговѣрнѹ родителю. ни числѡ(м) б͠гати ни ѡбласти имѹщꙋ и(х). ни же паки нищотою страж(д)ѹщи(х), еи же до сьврьшеннаго вьзраста достигши, и помисль ѹтврьди(в)ши и поревновавши житию аг͠глскомѹ, и ѡставльше родителе и дрꙋгы. и вса ꙗже сѹть вь мирѣ.

Житие проложно на св. Димитър Солунски

Проложното житие на св. Димитър, запазено в славянски превод, е сходно, но по-кратко от издаденото по константинополските синаксари от Делайе (Delehaye 1902: col. 163). Гръцкият архетип на текста е запазен в прототипа на славянския Синаксар в ръкопис от Ватикана (Vat. gr. 2046) от ХІІ в. (вж. Славяно-русский пролог 2010: 260). В някои преписи на Простия пролог преди житието е поместен отпустителният тропар за трети глас от службата (Павлова, Желязкова 1999: 66), а в Стишния пролог житийният текст се предхожда от стихове.

Житие проложно на св. Петка Търновска (Параскева Епиватска), трето

Нова редакция на Първото проложно житие на св. Петка Търновска е публикувана от М. Чистякова (2009). Това е сръбска версия на житийния текст, където към първоначалния вариант е добавен текст за турското нашествие и пренасяне на мощите на светицата в Белград. Версията е важна с оглед разпространението на култа на светицата на Балканите.

Житие проложно на св. Петка Търновска (Параскева Епиватска), второ

Заглавие: Месѣца того д҃і. паметь прѣподобнїе м҃тре наше Параскеви. (Този месец 14-ти памет на преподобната наша майка Параскева)

Начало: Сїа ст҃а прѣподобна Параскеви. бысть ѿ вѣсїи зовомїе Епївати. бл҃городнихь родителеи дьщи.

Житие проложно на св. Петка Търновска (Параскева Епиватска), второ

М(с)ца того д҃і. Паме(т) прѣпо(д)бнїе мтре наше Параскеви

Миней от НБКМ № 132, лл. 17б – 19а

Съно(м) ꙋснꙋвши сла(т)ки(м). и на н(е)б(с) възиде.

Сла(в) Епивато(м) ти Тръновꙋ же тръгꙋбо.

въ д҃і възиде Петка на нб(с)и и съ аг҃гли ликꙋющи.