Проложното житие на св. Михаил Воин възниква през XIII в. в книжовен център в Търново. Повод за неговата поява е пренасянето на мощите на светеца от цар Калоян от Потука в българската столица в 1205 г. Култът към свети Михаил Воин е органична част от създадения през XIII и XIV в. в Търновската книжовна школа агиологически комплекс от проложни жития, служби и похвални слова за т. нар. търновски кръг български светци − св. Петка Епиватска (Търновска), св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски, търновския патриарх Йоаким и др. (Кожухаров 1987: 213−215) По тип святост принадлежи към светците-воини, типологически свързани с известната в световната фолклорна и литературна традиция тема за чудесата на светеца със змея (напр. св. Георги Победоносец) (Георгиева-Гагова 1993: 55−63). Историческите извори съдържат оскъдни данни за св. Михаил. Живял е по времето на имп. Михаил IV Пафлагон (1034−1041). Бил е военачалник на дружина свободни войници на страната на византийците срещу арабите. По пътя към родината си влиза в единоборство със змея, похитил девойка и я предава на родителите й. По-късно светецът стига до родното си място и там умира. Цар Калоян пренася мощите му в престолната патриаршеска църква в Търново. За св. Михаил Воин има написана служба през XIII в., св. Евтимий Търновски съставя за него похвално слово (XIV в.). Житието е разпространено в ръкописната традиция на Източното православие от XIV до края на XVII в. и се среща в много български, сръбски, руски и молдовлахийски преписи. Единствените досега открити проложни стихове за светеца се намират в Стишен пролог за септември – февруари от XVII в. (рък. РРIV9, под 22 ноември, л. 103а) в Библиотеката на Матица Сръбска в Нови Сад (Томова 2003: 246−260).
Култът към св. Михаил Воин е проучван от литературоведски, исторически, фолклористичен и изкуствоведски аспект (Филарет Черниговски 1859: 153-154), (Гилфердинг 1868: 49-50) и А. Веселовски (1883). Подчертан принос за проучването на литературната история на житието имат българските медиевисти Й. Иванов, Б. Ст. Ангелов, Ст. Кожухаров, В. Гюзелев, Кл. Иванова, Г. Петков, Б. Николова, Н. Гагова, Е. Гергова, В. Грудков, Д. Чешмеджиев, А. Турилов и други.
