Терминът представлява обобщаващо наименование на езиковите средства за образна реч (грц. τρόπος – начин на изразяване). Тропата възниква при съпоставяне на две явления, които имат сходни признаци и цели емоционално и експресивно въздействие върху читателя и слушателя. Историята на тропите е част от историята на риториката; според съвременната стилистика те се вписват в дяла на стилистичните фигури.
Според начина на създаването им и постигания чрез тях ефект, стилистичните фигури се делят на две основни групи:
I. Фигури на заместването – в контекста на речта прякото значение на думите се замества с преносно. Това са тропите. Според начина на превръщане на прякото значение в преносно, чрез пренасяне на названието на предмет или негов признак върху друг предмет или негов признак се делят на:
1. Метафорични тропи
1.1. метафора – преносът на названието се извършва въз основа на някакво сходство
1.2. антономасия – физически и нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на носител на такива качества
1.3. олицетворение – прехвърляне на качества от одушевени към неодушевени предмети; това е един от най-старите похвати в поезията, произлизащ от антропоморфното наивно обяснение на природата.
1.4. алегория – при този вид метафора отвлечено понятие за нравствено качество на човек се изразява чрез предмет, явление или животно. Тя може да се създаде само в завършен текст за разлика от олицетворението, което може да бъде в отделно изречение или в част от текст.
1.5. ирония – към началното значение на думата, словосъчетанието или изречението се влага противоположно – символ, с цел да се даде отрицателна оценка.
1.6. сравнение – съпоставят се два предмета по общ за тях признак, с цел да се създаде образна характеристика на един от тях; двете части на сравнението се свързват с: както, сякаш, подобен на, приличен на и т.н.
1.7. епитет – чрез него се назовават съществени признаци на предмет или действие, с цел да се даде емоционална оценка, да се характеризира образно обекта на речта.
1. Метафорични тропи
1.1. метафора – преносът на названието се извършва въз основа на някакво сходство
1.2. антономасия – физически и нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на носител на такива качества
1.3. олицетворение – прехвърляне на качества от одушевени към неодушевени предмети; това е един от най-старите похвати в поезията, произлизащ от антропоморфното наивно обяснение на природата.
- одухотворяване
- персонификация
1.4. алегория – при този вид метафора отвлечено понятие за нравствено качество на човек се изразява чрез предмет, явление или животно.
1.5. ирония – към началното значение на думата, словосъчетанието или изречението се влага противоположно – символ, с цел да се даде отрицателна оценка. Предметът на речта се изобразява привидно положително, а всъщност се има предвид негов недостатък. Пресечната точка между привидно положителната оценка и действителната отрицателна е същността на иронията като тропа. Вложеният противоположен смисъл се възприема и осъзнава като практическо значение. Ироничното значение не е вътрешно присъщо на езиковите единици, а се реализира в контекста на дума, изречение или текст.
1.6. сравнение – съпоставят се два предмета по общ за тях признак, с цел да се създаде образна характеристика на един от тях; двете части на сравнението се свързват с: както, сякаш, подобен на, приличен на и т.н.
1.7. епитет – чрез него се назовават съществени признаци на предмет или действие, с цел да се даде емоционална оценка, да се характеризира образно обекта на речта.
2. Метонимични тропи
2.1. метонимия
2.2. синекдоха
2.3. перифраза
2.4. евфемизъм – буквално означава „говоря вежливо”; разновидност на перифразата, в която се заменят едни думи с други, с цел да се смекчи неприятното въздействие върху слушателя.
3. Тропи от групата на количеството
3.1. хипербола – предмет или предназначението му преднамерено се преувеличава, с цел да се усили изразителността
3.2. мейозис – чрез тази тропа предмет или предназначението му преднамерено се намалява
3.3. литота – чрез отрицание преднамерено се намалява, опростява признак на предмета, с цел да се отслаби положителната му оценка. Задължителна употреба на „не” и „няма”.
II. Фигури на съвместване – в контекста на речта се съчетават или комбинират по особен начин (по-кратко название е само фигури). Делят се на три основни групи според това как се съотнасят значенията на техните компоненти едно спрямо друго при конкретизиране обекта на речта:
1. Фигури на съвместване – обектът на речта се характеризира чрез съвместване на тъждествени значения.
2. Фигури на неравенството
2.1. климакс (градация) – от гръцки „стълба”. При тази фигура началното значение се степенува възходящо. Градирането на значението се постига чрез възходящи по значение синонимни изрази, чрез уточняване на признака с допълнителни думи.
2.2. антиклимакс – първоначалното значение се степенува низходящо.
3. Фигури на противоположността, могат да се нарекат и фигури на контраста.
3.1. оксиморон – обектът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак. По този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта.
3.2. антитеза – съпоставят се противоположни понятия или съждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта. Антитезата по правило е синтактична конструкция с паралелно разполагане на частите на изречението и еднакъв словоред. Най-често се използват антоними или смисловото съдържание е противопоставено на антонимна основа.
Вж. http://akademika.bg/2009/10/%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%...
