You are here

житие пространно

Препратка към термин: 
Author: 
Мая Петрова

Житие на св. Иларион Мъгленски от патриарх Евтимий

Епископ Иларион е роден през XII в. в земите на днешна Македония. Според сведенията за неговата дейност, той живее по времето на византийския император Мануил Комнин (1143–1180), чието име се споменава в текста на Житието във връзка с делото му. Бъдещият епископ на Мъглен постъпва в ранна възраст в манастир близо до Охрид. Издигайки се до поста игумен на манастира, Иларион се утвърждава като духовен водач и църковен администратор и е ръкоположен за епископ на Мъглен от архиепископ Евстатий, за когото в Житието, както и в източниците, има съвсем оскъдни сведения.

Житие на св. Иларион Мъгленски от патриарх Евтимий

Житїе и жизнь прп(д)бнааго ѡц͠а нашегѡ і̇ларі́ѡна епк(с)па могленскагѡ. вь немже и како прѣнесенъ б(с) вь прѣславни (нашь) гра(д) трънѡвъ. съписано (курї) еѵѵмїемь патрїархѡмь трънѡвскимъ. благѡслови ѡче:

Панегирик (Зографски сборник) от последната четвърт на XIV век, 435 л. хартия, 270 х 175 мм; Зограф II.д.6; Илински 171; Райков, Кожухаров, Миклас, Кодов 107

(Л. 130а) Сла(д)ка ꙋбѡ настоѫщїа жизнь, нѫ бесъмрътїе вьсѣкоѫ сладости сла(д)чѣише. и вѣстъ самохтръствовати чл͠чьствѡ образомь нѣкотѡрмь чюднмь и ꙋсвоавати, и кь бѫдѫщомꙋ ѿсилати вѣкꙋ. ибѡ ожидаетъ на(с) инаа жизнь еиже не касает сѧ разоренїе. и аще ꙋбо вь настоѧщемь добрѡтѫ съблюдемь дш͠евнѫѧ, бѫдѫ(т) намь сїа тѣлесна въ лꙋчьшемь вьзмъздѣваема ѡбразѣ, и ꙗко же юнѡсть вь прѣднѣа внѫ простираѫщи сѧ. и аще нбс͠ни ꙋбѡ имѣли бихѡмь ѧзкъ, вь лѣпотѫ бѫ(д)ѫщаа ѡна сказовали бихѡмь, сь вьсѣкоѫ сладостїѫ ѕѣлѡ ꙋслаждаѫщеѫ и проливаемоѫ вь житеискѧ вещи .

Мъчение на св. Уар

М(ч)нїе стго м(ч)ника оуара, и иже сь ни(м) . бл(с)ви ѡ(ч).

ЦИАИ - София, № 182, Панегирик на дяк Андрей от 1425 г., писан по поръчка на сръбския патриарх Никон, л. 203а-216а.

(л. 203а) Маѯимїаноу м(ч)телю ⸱ злочьстиво и по всеи ѿ ноу(д) вьселѥнѣи иꙁложшоу ꙁаповѣданїе ⸱ пославшꙋ же и иже по єгӱптоу кнеѕемь ⸱ ꙗко или вьсѣмь иже вь нѥмь хр(с)тїанѡ(м) скврьнныи(х) въкоушати жрьтьвь и своее ѿмѣтати се вѣри . или раꙁличними моуками и истеѕанми житїа прѣмѣнꙗти се . и мноѕѣмь о семь вѣрныимъ сьшь(д)шим се ⸱ и ѡ вѣмь оубо юже ѡ хѣ сьмрьтъ блгославнѣ приемлющимь ⸱ ѡ вѣм же въ тьмнице и ꙋꙁы ѿпоущенѡ(м), гладем же и жеж(д)ею дрꙋчимомь .

Житие на св. Иларион Велики от Йероним Блажени

Житието на св. Иларион Велики (нататък ЖИВ) е създадено през 390 г. от Йероним Блажени (347–420), приблизително двадесет години след смъртта на светеца (род. 251, Табата, до Газа – † ок. 371, Кипър). Информация за живота на отшелника Йероним черпи от недостигнало до нас кратко писмо-похвала на еп. Епифаний Кипърски. ПреподобниятИларион е един от големите аскети и чудотворци на ІV в., смятан за основател на монашеството в Палестина. В православната и в римо-католическата традиция неговата памет се чества на 21 октомври.

Житие на св. Иван Рилски от Георги Скилица (пространно)

Пространно житие на св. Иван Рилски, създадено през XII в. от византийския книжовник и висш сановник Георги Скилица, живял по времето на византийския император Мануил I Комнин (1143−1180). През 1166 г. е императорски секретар и пръв началник на дворцовата охрана. Назначен е за управител на Средец, където по това време са се намирали мощите на св. Иван Рилски.

Житие на св. Иван Рилски от Георги Скилица (пространно)

Житие иже въ ст҃҃ых прѣпо(д)бнаго ѡ҃ца нашего Іѡанна пустыножителѣ рыльскаго, иже по въсѫ дн҃и великаа сътворѣ чюдеса. Съписано ѡт Геѡргїа Скилица. Слово второ.

Сборник с канони, служби и жития за св. Иван Рилски от посл. четв. на XV в. (НМРМ 1/26) под дата 19 октомври, л. 54а−74б 

Свѣщенное начѧти повѣданїе желанїе ꙋбо понѫж(д)ает мѧ, стра(х) же възбранѣеть, мн҃ѡго ми ѡ(т) начѧтїа ꙗвлѣѧ прѣпинанїе. Мѡусеови бо възвѣсти. ѡ(т)рѣшити сапогь повелѣвь. ег(д)а на ст҃ѫѧ възыти хотѣше землѧ, и Озань бж҃їи гнѣвь призвавы. иже къ кивотꙋ ст҃омꙋ дрьзнѫвь прикоснѫти сѧ. ст҃҃ѣми левгиньскими слꙋгами. ненаписань сыи и еще же сщ҃еннаго и огнемь полѧщаго. подолка архїереа Аарона кромѣ ст҃льскаго помазанїа, нѫ гл҃и бж҃а гнѣва на себе въжегшимь. иже бо неѡчищенными ср(д)чными стопами. ни мрт҃вых дѣль себе очищьше. и достоини бж҃҃їа прикосновенїа ꙗвишѫ сѧ.