Св. Трифон е раннохристиянски мъченик, почитан на 1 февруари както от Православната, така и от Римокатолическата църква. Гръцката традиция за светеца е представена с няколко текста: Мъчението BHG 1856, Чудесата BHG 1856А-B, дометафрастова версия BHG 1856z и метафрастова версия Passion BHG 1857. Средновековната южнославянска книжнина познава едва два преписа, свързани с мъченията на св. Трифон, които представляват превод на византийското анонимно дометафрастово мъчение (BHG 1856z). Известните гръцки преписи са тринадесет - от 10-11 до края на 17 век.
Славянският превод на съчинението е един. Кл. Иванова посочва в BHBS (Иванова 2008: 123 – 124) че единият известен препис е в ръкопис № 306, библиотека на Румънската академия на науките. Кодексът е принадлежал на Националния музей на старинитe, № 151. Представлява сборник с поучения за монаси и отшелници, съдържащ и цикъл жития за светци (новоизводни) с нарушен календарен ред. Написан е с полуустав, правопис сръбски, едноеров (ь), безюсов, с рядко изясняване на ь в а. Състои се от няколко части, различни по хартия и почерци. 474 л. Съставен е главно от съчинения, срещащи се в монашески сборници със смесено съдържание. Л. Василев, М. Грозданович, Б. Йованович (Васильев, Гроздановиħ, Jовановиħ 1980: 57) го датират от третата четвърт на ХV в., а П. Панаитеску (Panaitescu 2003: 45 – 48) посочва само, че е от ХV в. Вторият кодекс, съдържащ Мъчението на св. великомъченик Трифон, представлява сборник, съставен от три части, писани или допълнени в различно време (Иванова 2008: 113 – 114). Съдържа: избрани календарни текстове за цяла година, извлечени от новоизводни минейни панегирици (част от тях съответстват на РМ4/8); извлечение от новоизводен триоден панегирик, от Неделята на митаря и фарисея до Неделята на всички светии. Състои се от общо 434 л., писан е с полуустав. Сръбски правопис. Датиран е от последната четвърт на ХV в. (Васильев, Гроздановиħ, Jовановиħ 1980: 63). Кодексът е принадлежал първоначално на манастира Нямц, със сигн. 86. Сега се пази в Библиотеката на Румънската академия на науките, сигн. 152.
