Вие сте тук

житие метафрастово

Препратка към термин: 
Автор: 
Мая Петрова

Житие на св. Иларион Мъгленски от патриарх Евтимий

Епископ Иларион е роден през XII в. в земите на днешна Македония. Според сведенията за неговата дейност, той живее по времето на византийския император Мануил Комнин (1143–1180), чието име се споменава в текста на Житието във връзка с делото му. Бъдещият епископ на Мъглен постъпва в ранна възраст в манастир близо до Охрид. Издигайки се до поста игумен на манастира, Иларион се утвърждава като духовен водач и църковен администратор и е ръкоположен за епископ на Мъглен от архиепископ Евстатий, за когото в Житието, както и в източниците, има съвсем оскъдни сведения.

Житие на св. Иларион Мъгленски от патриарх Евтимий

Житїе и жизнь прп(д)бнааго ѡц͠а нашегѡ і̇ларі́ѡна епк(с)па могленскагѡ. вь немже и како прѣнесенъ б(с) вь прѣславни (нашь) гра(д) трънѡвъ. съписано (курї) еѵѵмїемь патрїархѡмь трънѡвскимъ. благѡслови ѡче:

Панегирик (Зографски сборник) от последната четвърт на XIV век, 435 л. хартия, 270 х 175 мм; Зограф II.д.6; Илински 171; Райков, Кожухаров, Миклас, Кодов 107

(Л. 130а) Сла(д)ка ꙋбѡ настоѫщїа жизнь, нѫ бесъмрътїе вьсѣкоѫ сладости сла(д)чѣише. и вѣстъ самохтръствовати чл͠чьствѡ образомь нѣкотѡрмь чюднмь и ꙋсвоавати, и кь бѫдѫщомꙋ ѿсилати вѣкꙋ. ибѡ ожидаетъ на(с) инаа жизнь еиже не касает сѧ разоренїе. и аще ꙋбо вь настоѧщемь добрѡтѫ съблюдемь дш͠евнѫѧ, бѫдѫ(т) намь сїа тѣлесна въ лꙋчьшемь вьзмъздѣваема ѡбразѣ, и ꙗко же юнѡсть вь прѣднѣа внѫ простираѫщи сѧ. и аще нбс͠ни ꙋбѡ имѣли бихѡмь ѧзкъ, вь лѣпотѫ бѫ(д)ѫщаа ѡна сказовали бихѡмь, сь вьсѣкоѫ сладостїѫ ѕѣлѡ ꙋслаждаѫщеѫ и проливаемоѫ вь житеискѧ вещи .

Мъчение на св. Текла

м҃ца тоⷢ вь к҃д ст҃ьѥ прьвомⷱце и апⷭлы ѳекльі блⷭви ꙍч҃е

Ръкопис № 94 от манастира Дечани от 1340–1350 г., лл. 71б–78б.

I. Вьсходещоу павлоу вь иконию. по ꙍⷮгнанїи бывшемь ѥмоу ꙍⷮ антиꙍхиѥ. быста два соупоутника с нимь. димась и ѥрмогень ковачь лицемѣриꙗ испльнь соуща. cлоужеща павловьі, ꙗко любеща и. павль же вьꙁираѥ на ѥдиноу блⷣть хⷭвоу. ничесоже льстно творꙗше има нь люблꙗшеⷼ ꙁѣло, словеса гн҃ꙗ и поꙋчениꙗ скаꙁаше има. и величиꙗ хвⷭа. рожьⷣство и вьскр҃сенїѥ вьꙁлюблѥнно наслажⷣаꚟ и ю. и како ꙗви се хⷭ ѥмоу. по редоу вса повѣдаше има. ꙗко ꙍⷮ мариѥ ꙍⷮ сѣмене дв҃два роди се х҃с.

Мъчение на св. Текла

Мъчението на св. Текла (гр. Μαρτύριον τῆς ἁγίας πρωτομάρτυρος Θέκλης ( > Πράξεις Παύλου καὶ Θέκλης) e основният извор за живота на светa първомъченица Текла (I в., Мала Азия), за която не се знае със сигурност дали наистина е съществувала. Мъчението е познато също под името Деяния на апостол Павел и Текла (края на II в.), по-късно смятани за апокрифни. В гръцката трансмисия на текста се разпространява оригинална версия (BHG 1710), към която са добавяни други текстове – различен край на мъчението или нови епизоди от живота на светицата (чудеса).

Мъчение на св. Уар

На 19 октомври, наред с паметта на Иван Рилски, се отбелязва и паметта на мъч. Уар (ок. 307 г.) и загиналите с него седем християни. Житието е с предполагаем автор Симеон Метафраст. (BHG 1863; BHBS 19.10/І/1) и представлява разказ за мъчението на светеца-воин, живял  по времето на император Максимиан (285–305), който решава да разкрие християнската си вяра по време на съдебен процес срещу седем други християни.

Житие на св. Филотея

Житието на св. Филотея Темнишка, написано от Патриарх Евтимий, отразява един тясно регионален култ към светицата, считана от ХІІІ в. за покровителка на Търново. В житието на светицата, Патриарх Евтимий постига идеализация на св. Филотея чрез вплитане на разказа за добродетелния живот на египетския отшелник Амун и за неговата непорочна съпруга. Разказът за Амун изпълнява и функцията на парадигма, по която ще се осъществи бъдещето на Филотея и нейния годеник Константин.

Житие на св. Филотея

Житїе и жизнь прѣподобныѫ матере нашѫ Фїлодеи, съписано Еѵдимїемь, патрїархомь Трънѡвскымь

Ръкопис № 165 от сбирката на манастира Нямц от 1441 г., л. 189-204.

І. Иже къ добрѡдѣтѣли ведѡщїй пѫть добрѣ наставлѣти обыче боголюбезныих дѹшѫ и въ небесныѧ ѡтсилати ѡбитѣли. Блажить ѹбо слово иже себе къ добрѡдѣтѣли подвигшїих и дѹшевнаа ѡчищьшїихь чювства. Что бо ино бѫдеть блажайшее или похвалнѣйше дѹшѧ ѡны, иже себе въседѹшно богови възлѡжившѫѧ и того заповѣдемь послѣдѹѫщѫѧ? Сего ради похвалѣ сподѡблѣѫт сѧ мѫдрыѧ ѡны дѣвы, ѧже, въсѣ прѣзрѣвше, свѣтилникы дѹшевныѧ ѹготѡвашѧ къ жениховѹ срѣтенїꙋ, тѣмже и съликъствѹѧть женихѹ и неизглаголанныѫ наслаждаѫт сѧ славы.

Симеон Метафраст

Византийски писател (агиограф и химнограф) и високопоставен дворцов служител, живял в края на Х в. (умира ок. 1000 г.). Признат за светец, почитан от Православната църква на 28 ноември. Изворовата информация за него е оскъдна и неточна и предизвиква спорове между изследователите. Известен е най-вече с предприетата от него агиографска реформа – съдържателното преработване и стиловото унифициране на близо 150 жития на светци и мъченици и събирането им в т. нар.