На 19 октомври, наред с паметта на Иван Рилски, се отбелязва и паметта на мъч. Уар (ок. 307 г.) и загиналите с него седем християни. Житието е с предполагаем автор Симеон Метафраст. (BHG 1863; BHBS 19.10/І/1) и представлява разказ за мъчението на светеца-воин, живял по времето на император Максимиан (285–305), който решава да разкрие християнската си вяра по време на съдебен процес срещу седем други християни. След мъченическия му край мощите му са прибрани и съхранени от знатна вдовица-християнка Клеопатра, която след време тайно ги пренася в родния си град в Палестина, полагайки ги първоначално в семейната гробница. Чудесата, случващи се около мощите на светеца, както и легендата за неговите подвизи, привличат множество вярващи, и Клеопатра решава да издигне храм, който да посвети на мъченика Уар. По време на празненството за освещаването на храма, единственият син на вдовицата – Йоан, който се готви да постъпи на войнска длъжност, умира внезапно. Клеопатра получава сън – видение, в който синът й и светецът се появяват отново пред очите й, за да укрепят вярата й; след седем години отшелнически живот вдовицата умира.
Най-ранният препис от произведението е поместен в Панегирика на дяк Андрей от 1425 г., ЦИАИ № 182. Както личи от приписката в края на ръкописа, той е бил писан и предназначен за библиотеката на сръбския патриарх Никон. Причислявайки произведението към творчеството на Симеон Метафраст (Иванова 2004: 253), Кл. Иванова отбелязва, че произведението се среща в новоизводни панегирици. Според Й. Юфу то е само в ръкописи от сръбска редакция (Юфу 1970: 309-310). Към момента са познати три преписа от произведението, съответно в РМ 4/5, РМ 4/8 (сбирка на Рилския манастир) и № 56 (сбирка на Гилфердинг, Руска национална библиотека, Санкт Петербург), които се свързват с Рилската книжовна школа; един препис се открива във втората част на № 458 (Хилендар) – сборник-конволют, вероятно с български произход, чийто правопис (на втората част от ръкописа) е определен от Кл. Иванова като двуеров и двуюсов; преписи от произведението се съдържат и в два ръкописа, съдържащи статии от новоизводни минейни панегирици, със сръбски правопис (РАН 151 и РАН 152, библиотека на Румънската академия). Мъчението присъства и в своден изборен чети-миней за м. октомври, писан от монах Аверкие в Карейската кула; препис от произведението се открива и в панегирика на дяк Димитър, датиран 1614-1625 г. под 14.10. – (Рс 59, Народна библиотека на Сърбия). Произведението се открива и в два от най-близките по състав до ЦИАИ 182 ръкописи, писани в началото на ХV в. – № 496 (Хилендар) и № 301 (Библиотека на Румънската академия). Във всички ръкописи, в които произведенията са подредени по календарен ред, със сръбски правопис – РАН 301, РАН 151 (РАН 151 е сборник, съставен от две части, втората от които включваща изборни статии за м. септември – октомври) съдържащи преписи от Мъчението, то е поместено винаги като първо произведение за 19.10; като творба за следващата памет на същата дата е включено Житието на Иван Рилски от патриарх Евтимий; сходно положение се наблюдава и при ръкописите, които се отличават с ресавски правопис – ЦИАИ 182, РМ 4/5, Гилф 56, както и в Рилския панегирик на Владислав Граматик от 1479 г.
В балканската кирилска традиция произведението е познато в един превод; то присъства и в Макариевите чети-минеи. Текстът на Мъчението на Уар не е издаван.
