Житието на св. Филотея Темнишка, написано от Патриарх Евтимий, отразява един тясно регионален култ към светицата, считана от ХІІІ в. за покровителка на Търново. В житието на светицата, Патриарх Евтимий постига идеализация на св. Филотея чрез вплитане на разказа за добродетелния живот на египетския отшелник Амун и за неговата непорочна съпруга. Разказът за Амун изпълнява и функцията на парадигма, по която ще се осъществи бъдещето на Филотея и нейния годеник Константин.
Ръкопис № 165 от сбирката на манастира Нямц от 1441 г., л. 189-204.
І. Иже къ добрѡдѣтѣли ведѡщїй пѫть добрѣ наставлѣти обыче боголюбезныих дѹшѫ и въ небесныѧ ѡтсилати ѡбитѣли. Блажить ѹбо слово иже себе къ добрѡдѣтѣли подвигшїих и дѹшевнаа ѡчищьшїихь чювства. Что бо ино бѫдеть блажайшее или похвалнѣйше дѹшѧ ѡны, иже себе въседѹшно богови възлѡжившѫѧ и того заповѣдемь послѣдѹѫщѫѧ? Сего ради похвалѣ сподѡблѣѫт сѧ мѫдрыѧ ѡны дѣвы, ѧже, въсѣ прѣзрѣвше, свѣтилникы дѹшевныѧ ѹготѡвашѧ къ жениховѹ срѣтенїꙋ, тѣмже и съликъствѹѧть женихѹ и неизглаголанныѫ наслаждаѫт сѧ славы.
Evangelou, I. G.. (2009). The Bulgarian translation of the Vita of St. Basil the New according to Manuscript 20 N in the Monastery of Sinai. Scripta & e-Scripta, 7, (190-192; л. 1r-4v)
...(прѣ)п(д)обномѹ сь гнѣвомь рьци намь ѡ ꙁлочьстыи старче. что еси и ѿ кѫдѫ приде. и како ти ѥ(с) име. и что дѣло твое. прп(д)бнꙇи же ѿвѣта емѹ не да(с). абие же самона сь ꙗростиѫ р(ч)е. вьскоре рьци кто еси. ибо ꙁ(д)ѣ привѣдшеи те ꙗко сходника и ꙁлодѣꙗ прѣдаше тѧ. ѿвѣща емѹ прѣпо(д)бни тако просто. а ты ѹбо кто еси. ѿ кѫ(д) ли еси. самона же ре(ч). тебе нн҃ѣ вьпрашаѫ кто еси и ѿ кѫ(д). нѫ понѣже кто есьмь аꙁь, аще хощеши ѹвѣ(д)ти. аꙁь есьмь самона патрикыи. и паркимѹмень цр(с)твѹѫщааго д(с)не. рьци ѹбо, ты кто еси. ѿвѣщавь прѣпо(д)бни.
Симеон Юродиви най-вероятно се е подвизавал в Сирия през VI в. Неговото житие (Ὁ βίος τοῦ ἁγίου Συμεών τοῦ διὰ Χριστὸν Σαλού, BHG 1677, CPG 7883) е написано през VII в. от Леонтий, епископ на гр. Неаполис на остров Кипър. Св. Симеон е роден в гр. Едеса, първоначално е отшелник, а по-късно броди по улиците на гр. Емеса като юродив. Житието разказва за необичайния аскетичен подвиг на Симеон, който се преструва на умопобъркан и глупав, с поведението си обижда и скандализира жителите на Емеса, а тайно води благочестив живот, отдаден на пост, бдение и молитви.
Миней от НБКМ № 132, лл. 17б – 19а
Съно(м) ꙋснꙋвши сла(т)ки(м). и на н(е)б(с) възиде.
Сла(в) Епивато(м) ти Тръновꙋ же тръгꙋбо.
въ д҃і възиде Петка на нб(с)и и съ аг҃гли ликꙋющи.
Заглавие: ориг. Вь тьжде д҃нь с҃тые и прѣп(д)бные Параскевие.
(В този ден (14 октомври – б.а.) света преподобна Параскева)
Начало: Сїа с҃таа и прѣп(д)бнаа Параскевїи. бысть ѿ вьси Епиватемь. наричемѣ ѿ града Каликратїе.
служебен миней Дечани-Црколез № 6, лл. 73б-75а
Сїа ст҃аа и прѣпо(д)бнаа Параскевїи. бы(с) ѿ вьси Епиватемь наричемѣ ѿ гра(д) Каликратїе. дьщи б҃лговѣрьнѹ родителю. ни числомь богати, ни ѡбласти имѹщихь. ниже пакьї нищетою страж(д)ѹщихь.
Проложното житие на св. Иван Рилски от Търновската редакция на Стишния пролог (с най-ранен препис от XIV в.) се намира под датата 19 октомври. Възниква в Търновската книжовна школа от неизвестен автор не по-рано от първата половина на XIII в. През посоченото столетие в манастирите и скрипториите в Търново – столицата на Втората българска държава се създават т.нар. търновски литературни цикли: агиографски, химнографски и летописен. Творбите са посветени на култовете на известните български светци-покровители Иван Рилски, Петка Търновска, Иларион Мъгленски, Михаил Воин и други.
Стишен пролог за септември–февруари от 1368/76, БАН 73, 86а-88б
Ст҃ыи и прп(д)б҃бныи ѿцъ нашъ Іѡанъ. великыи въ постницѣ(х). бѣше ѹбо ѿ прѣдѣлъ славнааго града срѣдечьскааго. ѿ села нарицаемаго Скрино. въ цр(с)тво хѡ҃любивааго Петра цр҃ѣ блъгарскаго. а гръчьскаго Костантина Диѡгена. рѡдителѣ имыи блгочъстива. и не ѕѣло бѡгата. племене блъгарскааго. рѡдителема же егѡ ѿше(д)шема ѿ житїа. съи же добродѣтѣлъ ѿ младыи(х) нѡктеи въꙁлюбивь. въсѣ ѡставшаа емѹ ѿч҃скыѧ чѧсти. нищїимь и маломѡщнымъ раꙁдавь. сам же въсприемъ мнишскыи ѡбраꙁъ, ѿ ѿечства своего иꙁыде.
Сборник с канони, служби и жития за св. Иван Рилски от посл. четв. на XV в. (НМРМ 1/26) под дата 19 октомври, л. 54а−74б
Свѣщенное начѧти повѣданїе желанїе ꙋбо понѫж(д)ает мѧ, стра(х) же възбранѣеть, мн҃ѡго ми ѡ(т) начѧтїа ꙗвлѣѧ прѣпинанїе. Мѡусеови бо възвѣсти. ѡ(т)рѣшити сапогь повелѣвь. ег(д)а на ст҃ѫѧ възыти хотѣше землѧ, и Озань бж҃їи гнѣвь призвавы. иже къ кивотꙋ ст҃омꙋ дрьзнѫвь прикоснѫти сѧ. ст҃҃ѣми левгиньскими слꙋгами. ненаписань сыи и еще же сщ҃еннаго и огнемь полѧщаго. подолка архїереа Аарона кромѣ ст҃льскаго помазанїа, нѫ гл҃и бж҃а гнѣва на себе въжегшимь. иже бо неѡчищенными ср(д)чными стопами. ни мрт҃вых дѣль себе очищьше. и достоини бж҃҃їа прикосновенїа ꙗвишѫ сѧ.