Вие сте тук

житие

Автор: 
Мая Петрова

Житие на св. Василий Нови

Житие прѣподобнаго ѿц҃а наше҃го Василиꙗ Новагѡ

Evangelou, I. G.. (2009). The Bulgarian translation of the Vita of St. Basil the New according to Manuscript 20 N in the Monastery of Sinai. Scripta & e-Scripta, 7, (190-192; л. 1r-4v)

...(прѣ)п(д)обномѹ сь гнѣвомь рьци намь ѡ ꙁлочьстыи старче. что еси и ѿ кѫдѫ приде. и како ти ѥ(с) име. и что дѣло твое. прп(д)бнꙇи же ѿвѣта емѹ не да(с). абие же самона сь ꙗростиѫ р(ч)е. вьскоре рьци кто еси. ибо ꙁ(д)ѣ привѣдшеи те ꙗко сходника и ꙁлодѣꙗ прѣдаше тѧ. ѿвѣща емѹ прѣпо(д)бни тако просто. а ты ѹбо кто еси. ѿ кѫ(д) ли еси. самона же ре(ч). тебе нн҃ѣ вьпрашаѫ кто еси и ѿ кѫ(д). нѫ понѣже кто есьмь аꙁь, аще хощеши ѹвѣ(д)ти. аꙁь есьмь самона патрикыи. и паркимѹмень цр(с)твѹѫщааго д(с)не. рьци ѹбо, ты кто еси. ѿвѣщавь прѣпо(д)бни.

Житие на св. Симеон Юродиви от Леонтий Неаполски

Симеон Юродиви най-вероятно се е подвизавал в Сирия през VI в. Неговото житие (Ὁ βίος τοῦ ἁγίου Συμεών τοῦ διὰ Χριστὸν Σαλού, BHG 1677, CPG 7883) е написано през VII в. от Леонтий, епископ на гр. Неаполис на остров Кипър. Св. Симеон е роден в гр. Едеса, първоначално е отшелник, а по-късно броди по улиците на гр. Емеса като юродив. Житието разказва за необичайния аскетичен подвиг на Симеон, който се преструва на умопобъркан и глупав, с поведението си обижда и скандализира жителите на Емеса, а тайно води благочестив живот, отдаден на пост, бдение и молитви.

Житие проложно на св. Петка Търновска (Параскева Епиватска), второ

М(с)ца того д҃і. Паме(т) прѣпо(д)бнїе мтре наше Параскеви

Миней от НБКМ № 132, лл. 17б – 19а

Съно(м) ꙋснꙋвши сла(т)ки(м). и на н(е)б(с) възиде.

Сла(в) Епивато(м) ти Тръновꙋ же тръгꙋбо.

въ д҃і възиде Петка на нб(с)и и съ аг҃гли ликꙋющи.

Житие проложно на св. Петка Търновска (Параскева Епиватска), първо

Заглавие: ориг. Вь тьжде д҃нь с҃тые и прѣп(д)бные Параскевие.

(В този ден (14 октомври – б.а.) света преподобна Параскева)

Начало: Сїа с҃таа и прѣп(д)бнаа Параскевїи. бысть ѿ вьси Епиватемь. наричемѣ ѿ града Каликратїе.

Житие проложно на св. Петка Търновска (Параскева Епиватска), първо

вь (т)ж(д)е д҃нь ст҃ые и пр(ѣ)по(д)бные Параскевиѥ

служебен миней Дечани-Црколез № 6, лл. 73б-75а

Сїа ст҃аа и прѣпо(д)бнаа Параскевїи. бы(с) ѿ вьси Епиватемь наричемѣ ѿ гра(д) Каликратїе. дьщи б҃лговѣрьнѹ родителю. ни числомь богати, ни ѡбласти имѹщихь. ниже пакьї нищетою страж(д)ѹщихь.

Житие на св. Иван Рилски от Стишния пролог (първо)

Проложното житие на св. Иван Рилски от Търновската редакция на Стишния пролог (с най-ранен препис от XIV в.) се намира под датата 19 октомври. Възниква в Търновската книжовна школа от неизвестен автор не по-рано от първата половина на XIII в. През посоченото столетие в манастирите и скрипториите в Търново – столицата на Втората българска държава се създават т.нар. търновски литературни цикли: агиографски, химнографски и летописен. Творбите са посветени на култовете на известните български светци-покровители Иван Рилски, Петка Търновска, Иларион Мъгленски, Михаил Воин и други.

Житие на св. Иван Рилски от Стишния пролог (първо)

Въ тъж (д)е дн҃ъ памѧ(т) прп(д)бнаго о(т)ца нашего Іѡанна рьілскааго

Стишен пролог за септември–февруари от 1368/76, БАН 73, 86а-88б

Ст҃ыи и прп(д)б҃бныи ѿцъ нашъ Іѡанъ. великыи въ постницѣ(х). бѣше ѹбо ѿ прѣдѣлъ славнааго града срѣдечьскааго. ѿ села нарицаемаго Скрино. въ цр(с)тво хѡ҃любивааго Петра цр҃ѣ блъгарскаго. а гръчьскаго Костантина Диѡгена. рѡдителѣ имыи блгочъстива. и не ѕѣло бѡгата. племене блъгарскааго. рѡдителема же егѡ ѿше(д)шема ѿ житїа. съи же добродѣтѣлъ ѿ младыи(х) нѡктеи въꙁлюбивь. въсѣ ѡставшаа емѹ ѿч҃скыѧ чѧсти. нищїимь и маломѡщнымъ раꙁдавь. сам же въсприемъ мнишскыи ѡбраꙁъ, ѿ ѿечства своего иꙁыде.

Житие на св. Иван Рилски от Георги Скилица (пространно)

Житие иже въ ст҃҃ых прѣпо(д)бнаго ѡ҃ца нашего Іѡанна пустыножителѣ рыльскаго, иже по въсѫ дн҃и великаа сътворѣ чюдеса. Съписано ѡт Геѡргїа Скилица. Слово второ.

Сборник с канони, служби и жития за св. Иван Рилски от посл. четв. на XV в. (НМРМ 1/26) под дата 19 октомври, л. 54а−74б 

Свѣщенное начѧти повѣданїе желанїе ꙋбо понѫж(д)ает мѧ, стра(х) же възбранѣеть, мн҃ѡго ми ѡ(т) начѧтїа ꙗвлѣѧ прѣпинанїе. Мѡусеови бо възвѣсти. ѡ(т)рѣшити сапогь повелѣвь. ег(д)а на ст҃ѫѧ възыти хотѣше землѧ, и Озань бж҃їи гнѣвь призвавы. иже къ кивотꙋ ст҃омꙋ дрьзнѫвь прикоснѫти сѧ. ст҃҃ѣми левгиньскими слꙋгами. ненаписань сыи и еще же сщ҃еннаго и огнемь полѧщаго. подолка архїереа Аарона кромѣ ст҃льскаго помазанїа, нѫ гл҃и бж҃а гнѣва на себе въжегшимь. иже бо неѡчищенными ср(д)чными стопами. ни мрт҃вых дѣль себе очищьше. и достоини бж҃҃їа прикосновенїа ꙗвишѫ сѧ.

Житие на св. Кирил от Простия пролог

Февралѧ д҃і. Въ тъжь дьнь памѧть преподобнаго отца нашего Кюрила философа и ѹчителѧ словѣньска.

Въ Селѹньстѣмь градѣ бѣ ѥтеръ добророденъ мѹжь именемь Левъ, саном же сотникъ, от негоже роди сѧ блаженыи Кирилъ. Егда же бысть ꙁ҃ лѣтъ отрочище, видѣ во снѣ, ꙗко нѣкы воѥвода събра всѧ дѣвица и повелѣ Кюрилови от всѣхъ иꙁбрати собѣ ѥдину. Онъ же избравъ ѥдинy собѣ именемъ Софью и въставъ от сна, сказа си отцю и матери. И глаголаста ѥму родителѧ ѥго: храни чадо, ѥже видѣ; воѥвода бо ангелъ ѥсть божии, а дѣвица мудрость ѥсть божиꙗ, но да ти бѹдеть чадо сестра.

Житие на св. св. Кирил и Методий от Простия пролог

Оригинално старобългарско агиографско произведение, създадено за нуждите на всекидневното богослужение и поместено в Простия (Нестишния) пролог под дата 25 август. Според заглавието е посветено на паметта на двамата славянски първоучители Кирил и Методий, но всъщност разказва само за Методий. Смята се, че това е най-ранният опит в старобългарската литература за написване на кратко житие за целите на богослужението.