Оригинално название на книгата Требник в българската ръкописна традиция. В археографията терминът се използва за описанието на редките случаи на ръкописи, обемащи предимно молитви или фрагменти, съдържащи молитвени текстове. Молитвените сборници имат разнообразно съдържание. Те са предназначени за употреба от свещеници и съдържат молитви от общото богослужение - например светилнични молитви, които йереят изчита по време на шестопсалмието в утринната служба, или от частното богослужение - молитви преди и след приемане на свето причастие, разрешителни молитви, молитви за различни случаи в живота на вярващите, апокрифни молитви и др. В своето всекидневно служение монасите са използвали сборници с Молитвите на монах Тикара (плачевни молитви за всеки ден от седмицата), наред с т.нар. молитвослови. Българската средновековна книжнина не познава характерите за по-късната епоха молитвеници за индивидуална употреба, предназначени за миряни.
