Богослужебна книга на Православната църква (от грц. ἀπόστολος ‘изпратен’), която включва следните 22 творби от Новия завет на Библията: Деяния на светите апостоли, Съборно послание на ап. Яков, Първо и Второ съборно послание на ап. Петър, Първо, Второ и Трето съборно послание на ап. Йоан Богослов, Съборно послание на ап. Юда, 14-те послания на ап. Павел. За нуждите на богослужението, съобразно с периодите на църковната година, текстът на Апостола е разделен на 335 четива – „зачала”, чиито поредни номера се отбелязват в полетата на ръкописите. Към всяка книга на Апостола има предисловия, които не принадлежат към основния текст, а в края на Апостола се добавят: 1. Указател на апостолските четива за съботите и неделите на Великия пост и за дните от Пасха до Петдесетница; 2. Месецослов, където са отбелязани четива за цялата година в календарен ред. Този тип Апостол съответства на реда на книгите в библейския кодекс и е имал по-широко (не само богослужебно) приложение.
Като строго богослужебен тип книга Апостолът има няколко структурни разновидности, които са се формирали във византийската традиция, откъдето са възприети и у нас, и се наричат по аналогия на Евангелието – апракос. В Апостола апракос текстовете са подредени по реда на четенето им в богослужението през цялата година, като се започва от Пасха: Деяния на светите апостоли, посланията на ап. Павел и след тях съборните послания в посочения по-горе ред. Апракос-апостолът може да бъде:
а) кратък, който съдържа четивата за всички дни от Пасха до Петдесетница, а за останалата част от годината – само за съботите и неделите;
б) пълен, който включва четива за всички дни от годината;
в) празничен, който съдържа избор от четива за големите празници и представя най-малкия по обем апостол-апракос.
Четивата в апостола-апракос се въвеждат с встъпителна формула: при Деяния на апостолите четивата започват с „Въ оны дни”, при Посланията – „Братие”, или в съответните случаи „Чадо Тимотее”, „Чадо Тите”, а за Петровите съборни послания – „Възлюбени”. Между четивата в апракоса могат да се вмъкват прокимени, тропари, припеви и типикарски указания (напр. Енинският апостол). В края му се помества месецослов, който съдържа указания за църковните празници и празнуваните светци, може да съдържа типикарски указания и тропари.
Тълковният апостол е особен тип книга, която включва не само текстове от Апостола (без книга Деяния на апостолите), но и техните тълкувания. Текстът на Тълковния апостол е разделен на малки отрязъци (понякога дори на отделни думи) и към всеки е дадено тълкуване на прекия или преносния му смисъл. Напр. Посланието до римляните тематично е разделено на 19 глави, всяка от които има свое заглавие, но общият му текст е разчленен на 500 откъса за тълкуване. В полето на ръкописите е посочено името на тълкувателя – Северианово, Тодорово, Икумениево и т. н.
Старобългарският превод на Апостола е направен от гръцки език при подготовката на братята Кирил и Методий за Моравската мисия. В глава 15 от Житието на Методий се съобщава, че той (Методий) заедно в брат си първоначално превел Псалтира, Евангелието, Апостола и избрани църковни служби. Това сведение се потвърждава от редица извори, включително и от Йоан Екзарх в предисловието му към превода на Небеса. Въпреки липсата на точни сведения, изследването на най-ранните преписи на Апостола, позволява да се очертае следната хипотеза за развитието на апостолския текст в старобългарската епоха: Кирил и Методий първоначално превеждат краткия апракос, във Великоморавия е преведен пълният текст на Апостола, въз основа на който се оформя пълният апракос. Нова редакция на апостолския текст е направена в България, най-вероятно в Преслав, поради което се нарича Преславска редакция. В основата ѝ са гръцки текстове, по-различни от текстовете, използвани при първоначалния превод. Най-ранен от всички запазени славянски преписи на Апостола е старобългарският Енински апостол от XI век. Особено ценни за науката са и среднобългарските преписи от XII век: Слепченски апостол, Охридски апостол и др.; от XIII век: Карпинският, Мануиловият, Зографският и др.
Стефан Кожухаров
