Проложните жития се срещат като самостоятелни творби и включени в структурата на службите за светицата. Засега в науката са известни следните жития за св. Петка Търновска – незапазено до днес житие, написано от неизвестен местен книжовник и унищожено по нареждане на патриарх Николай Музалон (1147–1151 г.) като “недостойно”. Дякон Василик пише ново житие, чийто оригинален текст не е достигнал до нас, но е запазен в български препис от ХІV в., за който се предполага, че е превод на Василиковото житие (Българската литература 1987: 209) – Житие и сказание за чудесата на св. Параскева от дякон Василик е известно само в един български препис от 1358–1359 г. в т. нар. „Германов сборник”.
1. Първо проложно житие възниква в Търново вероятно още през ХІІІ в.
2. Второ проложно житие е създадено вероятно преди падането на Търново под турска власт през 1393 г.
3. Нова редакция на Първото проложно житие е сръбски вариант на житийния текст, където към първоначалния вариант е добавен текст за турското нашествие и пренасяне на мощите на светицата в Белград.
Не би могло да се определи староизводно и новоизводно проложно житие за св. Параскева-Петка Епиватска. Всъщност т.нар. Второ проложно житие е рядко срещана редакция на текста, известна за сега само от по-късни преписи в празнични минеи от ХV–ХVІ в. Интересно е, че за св. Петка няма житие в Простия пролог, там се помества само тропар. А в Стишния пролог пък няма проложни стихове пред синаксарния текст. Такива текстове, макар и единично се срещат преди проложното четиво, вместено в канона на службата за светицата. Проложното житие за св. Петка и в Пролога, и в Минея е едно и също като текст, с минимални разночетения. Текстовете са сходни и в двата типа книги. Оказва се и че няма връзка между проложния текст, и редакцията на службата, в рамките на която е поместен.
