You are here

житийна литература

Житие на св. Иларион Мъгленски от патриарх Евтимий

Епископ Иларион е роден през XII в. в земите на днешна Македония. Според сведенията за неговата дейност, той живее по времето на византийския император Мануил Комнин (1143–1180), чието име се споменава в текста на Житието във връзка с делото му. Бъдещият епископ на Мъглен постъпва в ранна възраст в манастир близо до Охрид. Издигайки се до поста игумен на манастира, Иларион се утвърждава като духовен водач и църковен администратор и е ръкоположен за епископ на Мъглен от архиепископ Евстатий, за когото в Житието, както и в източниците, има съвсем оскъдни сведения.

Житие на св. Филотея

Житието на св. Филотея Темнишка, написано от Патриарх Евтимий, отразява един тясно регионален култ към светицата, считана от ХІІІ в. за покровителка на Търново. В житието на светицата, Патриарх Евтимий постига идеализация на св. Филотея чрез вплитане на разказа за добродетелния живот на египетския отшелник Амун и за неговата непорочна съпруга. Разказът за Амун изпълнява и функцията на парадигма, по която ще се осъществи бъдещето на Филотея и нейния годеник Константин.

Народно (безименно) житие на св. Иван Рилски

Пространна агиографска творба, посветена на първия български отшелник и основател на Рилския манастир. Народното житие е най-ранното известно съчинение за българския светец. Написано е през XII в., преди 1183, тъй като в него липсват сведения за пренасяне на мощите му в Унгария. Предполага се, че неговият автор е монах от Рилската обител. Отнася се към типа жития, изградени както на основата на канонични, така и на фолклорни, апокрифни и богомилски произведения (предания, легенди).

Житие на св. Василий Нови

Житието на св. Василий Нови (Ὁ βίος τοῦ ὁσίου Βασιλείου τοῦ νέου, BHG 264) е написано през първата половина на Х в. най-вероятно в Константинопол. За автора на Житието не е известно почти нищо, в творбата той се представя с името Григорий и твърди, че лично е познавал светеца. Св. Василий първоначално е отшелник, а по-късно се подвизава в Константинопол, живее в домовете на богати и набожни семейства, извършва чудеса, предсказва бъдещето, понякога приема и ролята на юродив светец.

Житие на св. Симеон Юродиви от Леонтий Неаполски

Симеон Юродиви най-вероятно се е подвизавал в Сирия през VI в. Неговото житие (Ὁ βίος τοῦ ἁγίου Συμεών τοῦ διὰ Χριστὸν Σαλού, BHG 1677, CPG 7883) е написано през VII в. от Леонтий, епископ на гр. Неаполис на остров Кипър. Св. Симеон е роден в гр. Едеса, първоначално е отшелник, а по-късно броди по улиците на гр. Емеса като юродив. Житието разказва за необичайния аскетичен подвиг на Симеон, който се преструва на умопобъркан и глупав, с поведението си обижда и скандализира жителите на Емеса, а тайно води благочестив живот, отдаден на пост, бдение и молитви.

Проложно житие на св. Прохор Пшински

Проложното житие за св. Прохор Пшински е оригинално старобългарско произведение, известно в единствен препис в Норовия пролог от началото на ХІV в. (ГИМ, Увар. 70). Под датата 19 октомври преподобният светец отшелник е споменат редом със св. Иван Рилски. Двата текста са издадени от Кл. Иванова (1977).

Проложно житие на св. Гаврил Лесновски

Проложното житие за св. Гавриил Лесновски е оригинално старобългарско произведение. Днес е запазено в два преписа на Простия пролог, с произход от Лесновския манастир, датирани от ХІV в. – Станиславовия пролог от 1330 г. (САНУ 53) и Ковачевичевия пролог (НБС 705). Съществувал е още един препис в пролог с идентично съдържание от старата сбирка на НББ, Рс. 27, изгорял през 1941 г. (вж. Велев 1996: 67).

Мъчение на св. Марина

Тази версия на мъчението на св. Марина е запазена в единствен южнославянски препис в известния Бдинския сборник (Университетска библиотека, гр. Гент, № 408) – български ръкопис, съставен за видинската царица Анна през 1360 г., но запазен в препис от началото на XV в. Известни са и няколко по-късни копия на текста от XV‒XVI в. с източнославянски произход. Славянският превод, възникнал най-вероятно още в старобългарската епоха, възхожда към най-ранния гръцки дометафрастов текст за св. Марина Антиохийска (BHG 1165), създаден не по-късно от VII в. и публикуван от Х. Узенер по Cod. Paris. gr.

Житие на св. Иларион Велики от Йероним Блажени

Житието на св. Иларион Велики (нататък ЖИВ) е създадено през 390 г. от Йероним Блажени (347–420), приблизително двадесет години след смъртта на светеца (род. 251, Табата, до Газа – † ок. 371, Кипър). Информация за живота на отшелника Йероним черпи от недостигнало до нас кратко писмо-похвала на еп. Епифаний Кипърски. ПреподобниятИларион е един от големите аскети и чудотворци на ІV в., смятан за основател на монашеството в Палестина. В православната и в римо-католическата традиция неговата памет се чества на 21 октомври.

Слово за блажената царица Теофана от Бдинския сборник, 1359-1360 г.

Текстът е поместен на л. 111r-114v в известния Бдински сборник, писан през 1359-1360 г. по поръка на видинската царица Анна, съпруга на цар Иван Срацимир (1356-1396), който съдържа подбрани агиографски четива за жени светици. Сборникът е запазен в препис, датиран по водни знаци от началото на XV в. (Petrova 2001).