Документ, който е свързан или произтича от синод (събор).
1. В своето основно значение терминът се отнася към посланията на висши църковни лица, представящи съборните решения, разясняващи християнската доктрина и съдържащи анатеми срещу различни еретически учения, от където произтича и названието на длъжността на лицето, което подготвя епископските писма: συνοδικαριος.
2. Синодик в неделята на православието
Литургичен сборник, създаден във Византия след 843 г. в чест на възстановяването на почитането на иконите на 11 март 843 г., който тогава се падал в първата неделя на Великденските пости. Църквата запазва спомена за този ден като го превръща в празник на Православието. Службата за него добива завършен вид към края на ІХ в. като основния елемент от нея е четенето на Синодика. Неговата първа част съдържа възхвала и вечна памет на светци, патриарси, императори и императрици, защитници на християнската доктрина. Втората – анатеми срещу различни ереси. В текстовата история на византийския синодик се открояват три хронологични пласта, свързани с името на съответната императорска династия – Македонска (867 –1056), Комнини (1081-1185) и Палеолози (1259 –1453).
3. Борилов синодик („Синодник, който се чете в първата неделя на Великия пост“) е среднобългарско книжовно произведение от началото на XIII в. Заглавие: Сінѡді(к) прочитае(м) въ прьв ꙋ (ю) не(д)ел(ю) по(с)та: е(ж) е(с) ꙋставленно ѿ бг҃оносны(х) ѿць н҃ши(х) ѡ(ч) бл(с). Начало: Дльжное къ б҃ꙋлѣпное благодаренїе. Създаден е във връзка със събора срещу богомилите, свикан от цар Борил (1207–1218) през 1211 г. Представлява превод на гръцкия Синодик от 843 г., съдържащ опровержения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространени във Византия. Към превода е прибавена отделна глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилите. По-късно през ХІV в. текстът е редактиран и допълнен. Още при първоначалния превод към гръцкия текст са прибавени поменик, в който са включени българските владетели от Първото царство, светите братя Кирил и Методий, св. Климент, Наум, Сава и Горазд и първите трима царе от Асеневата династия – Иван І Асен, Петър и Калоян, разказ за събора от 1211 г., както и анатеми срещу ересиарха Богомил и неговите следовници. По-късно в Синодика са включени разказ за възстановяването на Българската патриаршия през 1235 г. и поменик за българските царе и царици, търновски патриарси и български митрополити, български боляри и др.
След падането на Търново (1393 г.) той е пренесен и разпространяван в Сърбия, Молдавия и Русия, където по негов образец са съставени местни синодици.
Най-ранният запазен препис на Синодика датира от края на XIV в. Намерен е в Търново от Николай Палаузов, а сега се пази в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под № 289. Някои текстове в Палаузовия ръкопис на синодика са съпроводени от музикални знаци. НБКМ притежава и втори, по-късен препис (№ 432), направен през XVI век и открит от Марин Дринов.
4. Списъци (поменници), съдържащи вечна памет за починалите, споменавани по време на богослужението.
