Сборник, в който са събрани съчинения, служещи за общо (колективно) четене или за индивидуална употреба в монашеските общности. Докато книгите за богослужението в манастирите се предписват от манастирските устави и килийните правила (Виноградов 1914; Гролимунд 1999) и са свързани с нормите на литургическата практика, то сборниците за индивидуално четене имат широк обхват и включват разнообразни съчинения. Към съдържанието им се причисляват патерици, съчинения за аскетичния живот и духовно усъвършенстване на монасите, жития на монаси и основатели на манастири, флорилегии и др. Тематиката е концентрирана около т.нар. ангелско житие, отправянето на молитвата, съчинения с наставления за християнските добродетели. Монашеските сборници съдържат още редица тълкувателни и догматични съчинения, които са представени изцяло или в извлечения (ексцерпти). Към последните се отнасят Пандектите на византийския монах Антиох (преведени през Х в.) и Пандектите на Никон Черногорец (преведени през ХІ-ХІІ в.). Текстовете са представени под формата на т.нар. катени. Към дидактичната монашеска литература се отнася сборникът Паренесис на Ефрем Сирин, преведен през Х в. Голяма популярност придобива Лествицата на Йоан Синайски, също преведена най-рано през Х в., която има няколко редакции. Важна роля за манастирските общности са имали аскетичните правила на Василий Велики, които съдържат указания за живота на монасите, преведени през Х в. Към втората половина на Х в. се отнася преводът на Малкия катехизис на Теодор Студит, който се състои от 134 нравствено-аскетически беседи за усъвършенстване на монасите в общежителните манастири. Сред пространните жития на известни подвижници се открояват Житие на Антоний Велики от Атанасий Александрийски и на Панкратий Тавроменийски от епископ Евагрий, преведени от преславския книжовник презвитер Йоан през Х в. Голямо значение имат още Житие на св. Сава Освещени (Палестински) от Кирил Скитополски, Житие на св. Павел Тивейски, на св. Нифонт Констанцки, на Теодор Студит от Теодор Дафнопат, на Йоан Златоуст от Георги Александрийски, Житие на Иларион Велики и др. В най-ранна епоха са преведени съчиненията на Максим Изповедник, Теодор Едески, Нил Синайски и др.
