Сборник (от лат. буквално “сбирка от цветя”, “цветосъбрание”), който представлява антология от извадки (ексцерпти) от произведенията на светите отци или откъси от класически християнски автори, предимно с екзегетично и дидактично съдържание. Терминът се използва за християнските антологии с догматичен характер за разлика от светските сбирки от гноми. Първоначалната същност на жанра е да се представят цитати от коментарите върху библейските книги, т.е. катени. По форма съществуват кратки флорилегии, съставени от приблизително 100 изречения както от патристични, така и от светски автори (наричани с термина “центурии”) и такива с по-обемни извадки. Води началото си от епохата на елинизма, когато за нуждите на преподаването на реторика или полемическо майсторство са изготвени многобройни колекции от ексцерпти, имащи ролята на доказателства за основите на християнското учение. Най-известни са "Apophthegmata" на Плутарх и колекцията от сентенции на Йоан Стобей. През ІV в. е композирана антологията “Филокалия” (Φιλοκαλία), която представлява извадки от Василий Велики и Григорий Назиански въз основа на творбите на Ориген. Разпространява се в няколко варианта през V в. и става популярна по време на христологическите спорове и иконоборството.
Сред най-популярните класификации на флорилегиите е тази на Марсел Ришар. Той различава два вида флорилегии – патристични и аскетически. Аскетическите флорилегии се появяват след VІІІ в., като могат да се разделят в три категории: 1) такива, които се базират наSacra Parallela на Йоан Дамаскин; 2) сакро-профанни флорилегии, чиято основа са Loci Communes (Capita Theologica) на Максим Изповедник; те включват както Sacra Parallela, така и части от “Пчела” (Melissa) и са предназначени за образователни и възпитателни цели; 3) третият тип са монашеските флорилегии.
Във Византия макрожанровата форма на флорилегия се възражда през ІХ в. Един от най-разпространените състави е основан на въпросите и отговорите, които се приписват на Анастасий Синайски, преведени и в старобългарската литература. Първият Симеонов сборник (запазен в най-ранен руски препис – Изборник от 1073 г.) е под заглавие “Сбор от много отци” (Съборъ отъ многъ оц҃ь. тлькованиꙗ о неразоумьныихъ словесьхъ. въ еуаггелии и въ ап҃лѣ. и въ инѣхъ книгахъ. въ кратъцѣ съложена. на памѧть. и на готовъ ѿтъвѣтъ). Гръцкият първообраз, известен под заглавие “Σοτήριος”, е запазен в най-ранни преписи от X в. Най-късният сборник от тип флорилегий е Паноплията (Πανοπλία Δογματική) на Евтимий Зигавин.
С оглед на структурирането, съдържанието и функционирането на флорилегиите най-аналитична картина на макрожанра предлага Р. Марти. Според него флорилегият е сбирка от кратки текстове, които са поставени един до друг поради общата си цел/употреба. Посочените от учения жанроопределящи признаци на флорилегия са следните: съединените в него кратки текстове не възникват като самостоятелна литературна творба; кратките текстове принципно са подредени според някаква система: азбука, тема, хронологичност, йерархия; като литературна творба флорилегият е вторичен; компилиран е от вече налични извори, писмени или устни; кратките текстове, които го съставят, по правило не са анонимни, а се приписват на определен автор; те (кратките текстове) се характеризират с ограничен обем и с общовалидно съдържание. Ученият отнася флорилегиите към по-широкия дял на т.нар. „сборна литература” (Sammelliteratur), за която са отличителни два белега: липсата на общовалидна текстова кохерентност (т.е. един текст в сборната литература се състои от поне два кратки текста) и вторичната природа на текстовете. В рамките на сборната литература флорилегиите са ясно отграничени – те се характеризират с незначителния обхват на обединените в тях кратки текстове (не повече от пет изречения) и наличността на поне един организиращ принцип.
Гъвкавите макрожанрови граници на антологиите с извлечения позволяват отъждествяването на понятията флорилегий и гномологий в научната литература, но употребата на понятието флорилегий обикновено е свързана с много по-разнообразни смислови конотации. Терминът може да обозначава както отделно съчинение с антологичен състав; така и сборник, който включва колекции от извлечения; или да назовава определен тип ръкописни книги, каквито са сборниците с енциклопедичен състав и т.н.
