Историческата палея е кратко изложение на старозаветната библейска история от сътворението на света до царуването на Давид с апокрифни добавки. Въз основа на цитатите от Великия канон на Андрей Критски, апокрифите за Мойсей и съпоставката със съчиненията на Теодор Студит е установено, че тя възниква не по-късно от ІХ в. В съчинението се съдържат легенди и апокрифи, които се срещат още в юдейската писмена традиция (книга Яшар, "Юдейски старини" на Йосиф Флавий и др.) и се вмъкват пасажи от византийските хроники. Пълните известни гръцки преписи са сравнително малко: Cod. Vindob. Theol. gr. 247, XVI в., Cod. Ottob. gr. 205, XV в., Marc. gr. 501, XII-XIII в., Marc. gr. 21, XV в., Cod. Vindob. theol. gr. 119, XIV-XV в. Смята се, че Историческата палея е превеждана два пъти в старите славянски литератури. Първият превод, най-ранен по хронология, е запазен в руски по произход преписи (№ 591, от 60-те-70-те години на ХV в.; № 638 от средата на ХV в., ГИМ-Москва и др.), както и някои сръбски преписи, които възхождат към руските. Съществуват две мнения относно датировката на първия превод на Историческата палея: 1) създаването му около края на ХІІ и ХІІІ в. - основание са среднобългарските черти на езика, сходни с други паметници от същата епоха; 2) преводът е с два века по-ранен - втората половина на Х в. и най-късно първата четвърт на ХІ в. и може да се локализира в западнобългарските земи. Вторият превод е известен по сръбски преписи от ХІV-ХVІ в. (№ М.ІІ-2 от Архива на Република Македония и № Slav 25 от Нациналния исторически музей в София, ХІV в., № 85 от манастира Крушедол в Срема, Сърбия, № 141 от манастира Велика Ремета, 1394 г., Музей Српске православне цркве - Белград и др.). Някои от преписи пазят черти на по-стар протограф, възникнал в западнобългарските земи. Съществува хипотеза (Е. Турдяну), че Историческата палея е била преведена само веднъж и че сред южните славяни се е разпаднала на отделни апокрифни разкази, които се разпространяват в сборниците със смесено съдържание, но тя не се подкрепя от конкретни текстологични и исторически доказателства.
