глас

Значение в химнографията: Мелодическа парадигма, в рамките на която се композира и изпълнява дадено песнопение. Най-често едно песнопение е написано на един определен глас, който не бива да се заменя от друг. Съществуват обаче и малък брой песнопения със сложна композиция, в която последователно са съчетани много гласове. В химнографията се използват 8 гласа – четири основни и четири вторични, или плагални (от гр. πλάγιος ‘косвен, страничен’), производни от основните. Вж. също Плагален глас.

Пример: Гласовете от византийското осмогласие в съвременния му вариант, изпълнени от монах Нектарий Филиас (на църковнославянски език).

Пример: Осемте гласа в съвременен руски хоров вариант, изпълнени от Хора на Минската духовна академия.

Citekey Трифуновиħ1990 not found