Вие сте тук

чудо

Препратка към термин: 
Автор: 
Ана Стойкова

Сказание за железния кръст

Сказание за железния кръст (известно още като Повест за железния кръст) представлява компилативен цикъл от старобългарски разкази, обединени от чудесата на св. Георги Победоносец. Предполага се, че част от текстовете са възникнали на българска почва (Чудото с българина Георги, Чудото с българина Климент), а други – във византийската книжнина. Авторът на цикъла е неизвестен, няма точни сведения за времето на създаване на Повестта. Преобладаващата хипотеза е за появата на съчинението през Първата българска държава (началото на X в., не по-късно от 912 г.).

Сказание за железния кръст

Чюдо .д҃. ѡ крестѣ и ѡ блъгаринѣ

Руски ръкописен сборник от края на XV – началото на XVI в., Москва, ГИМ, Сбирка на Уваров, № 1783 (434), л. 55-79.

Прїиде к намъ бра(т) странствꙋѧ, дръжа кр(с)тъ тои. И пребывъ мало дн҃їи, разболѣ сѧ и призва мѧ, гл҃а: Ги҃ бл(с)ви, ѡ, и моли бг҃а за оубогꙋю мою дш҃ю, и възми кр(с)тъ сїи. И р(ч)е ми: Велика повѣсть ѡ кр(с)тѣ то(м), но не могꙋ гл҃ати и дръзнꙋ, вижю бо оуже близъ кончинꙋ свою, да моли сѧ ѡ мнѣ къ мл(с)тивомꙋ бг҃ꙋ да ми ѡслабить, да ти исповѣ(м). И сотворивши мл҃твꙋ, сѣдохомъ оу него и въздвнже сѧ, и сѣде, и прекр(с)ти сѧ и р(ч)е:

Чудо на св. Георги със змея

Чѹдо стого геѡр(г)иꙗ х(с)това мѹченика кои иꙁбави дащерь цревѹ ѿ прѣлютаго ꙁмиꙗ

Тумански сборник (ХАЗУ ІІІ.а.10), л. 24а-26б

Беше гра(д)ь именемь ласиꙗ. и вь немь црь именемь силїꙗнь. погань ꙁело и беше ꙁелѡ блиꙁѹ. гра(д)а того еꙁерѡ имаше во(д)ꙋ многѹ и ꙁмаи живеше ва немѹ великь ꙁелѡ. иꙁиеⷣаше скоти и(х). и при(д)оше вси люди кь црѹ гра(д)а того и рекокше (!) цре сьбраниѥ нше благо и добро на ꙁли животь вь нась не можемѡ трьпети ꙁмаꙗ сего повеле намь црь да се раꙁи(д)емѡ. црь ре(ч) не расхо(д)ите се. сьтворимѡ редь мею собою. да даемо че(д)а своꙗ по ре(д)ѹ ꙁмаеви на брашно. ег(д)а при(д)еть на ме ре(д)ь да(м) и аꙁь е(д)инѹ ро(д)нѹ дащерь мою ꙁмаеви на брашно.

Чудо на св. Георги със змея

Агиографско произведение, една от най-популярните творби, свързани със св. Георги. То е възникнало на гръцки език като анонимен текст не много преди ХІІ в., откогато е най-ранният му запазен препис (Cod. Angelicus 46 (С. 4. 1.)). Преведено е на множество езици във всички християнски литератури, където се разпространява в десетки редакции и версии. В южнославянските литератури се среща в две редакции, едната от които е основна, а втората, разпространена главно в дамаскините, има вероятно руски произход. Двете редакции са независими преводи на различни гръцки версии на Чудото.