Светец, известен богослов и църковен деятел, игумен на манастира Св. Екатерина на Синай. За живота му не е известно почти нищо и често е отъждествяван с други отци на църквата с името Анастасий - това са антиохийските патриарси Анастасий I Синаит и Анастасий II Синаит, както и четирима монаси със същото име, живели през VII-IX в, автори на разнообразни съчинения, предимно кратки дидактични творби. В повечето случаи е трудно да се установи авторството на приписваните му произведения или все още се водят научни дискусии по въпроса.
Сред най-известните му творби е "Пътеводител", Viae dux (CPG 7745), съставено от 24 части, посветени на полемика с различните течения на монофизитството. Най-обемното му съчинение, привлякло и най-подчертано внимание и оказало значима роля в старобългарската литература, е "Въпроси и отговори", Quaestiones et responsiones (CPG 7746), популярен жанр на пастирското богословие по екзегетични, догматични и нравствени въпроси. Освен основни въпроси на християнската вяра, то предлага съвети по различни теми като благотворителност, брак, грях, покаяние, възможност за спасение на душата и др. Творчеството му включва освен това три хомилии за сътворението на човека, Homiliae III de creatione hominis (CPG 7747-7749), холимии по различни въпроси, произведения срещу монотелити, Capita VI contra Monothelitas (CPG 7756) и монофизити, Capita XVI contra Monophysitas (CPG 7757), разкази, Narrationes (CPG 7758), както и слова, като "Слово за починалите", Sermo in defunctos (CPG 7752).
Анастасий е вероятно и автор на "Шестоднев", In Hexaemeron libri XII (CPG 7770), тълкувание в 12 книги за сътворението на света. В него се позовава на редица отци на църквата като Климент Александрийски, Ориген, Григорий Нисийски, Григорий Богослов и Псведо-Дионисий Ареопагит. Алегоричните тълкувания върху Битие в "Шестоднев" в много моменти противоречат на "Шестоднев" на Василий Велики. Освен това му се приписват редица други хомилии и произведения срещу различни ереси.
В Първия Симеонов сборник (Изборник от 1073 г., руско копие за Киевския княз Светослав, № 1043 (31-д), Синодална сбирка, Държавен исторически музей, Москва) основно място в съдържанието заема компилацията от 88 от въпросо-отговори по екзегетични проблеми и теми от християнското ежедневие с предполагаемо авторство на Анастасий Синаит. Също така "Въпроси и отговори" са използвани и при оформянето на Изборника от 1076 г. И двете антологии, замислени и структурирани като универсален справочник с образователна насоченост за утвърждаване във вярата, имат важно място в идеологията и литературата през Х в.
За целите на утвърждаване на вярата сред новопокръстените в България "Въпроси и отговори" добива голяма популярност. Въпросо-ответната литература с катехитичен и тълкувателен характер е била предназначена за образования елит, така и за манастирските средища и за духовенството. Има основания да се допусне, че произведения на Анастасий Синаит са използвани от Презвитер Козма при написването на съчинениято "Беседа против богомилите", което е замислено като сбирка от проповеди за църковен събор. Включен е и в Синтагма от XIV титула без заглавия, известна още като Ефремовска кръмчая, която е официалният законодателен свод в началото на Х в., преведена в Преслав вероятно около 912 г.
Произведенията на Анастасий Синаит продължават да са актуални и през следващите векове и биват включвани в сборници със смесено съдържание. Сред есхатологичното съдържание на сборник №34 от Синайския манастир "Св. Екатерина" през XIII в. се намира "Слово за починалите", а по времето на цар Иван Александър (1331-1371) е добавен в царския флорилегий Лаврентиев сборник с еротапокритични статии. Произведенията му служат за образец на патриарх Евтимий и Григорий Цамблак. Владислав Граматик съставя сборник "Андрианти" през 1473 г., състоящ се от слова на Йоан Златоуст, но и допълнен с хомилии от различни автори, включващи и Анастасий Синаит, които се четат по време на Великия пост.
