Известни са две похвали за Иван-Алексанър. Едната е поместена като послесловие в Лондонското четириевангелие от 1355-1356 г. Съхранява се в Британския музей в Лондон. Съдържанието ѝ е свързано със създаването на ръкописа. Нейн автор е монах Симон, преписвач на ръкописа, вероятно придворен книжовник. Другата похвала за Иван-Александър е поместена като послесловие в Софийския псалтир (песнивец) от 1337 г. (БАН сигн. 2, л 311а-312б). Произведението започва с думите: Прѣначѧлноомоу начѧлꙋ. и безначѧлноѡмоу бе͠ствоу. Рекѫ же прѣс͠тѣи тр͠циу Слава оц͠оу и сн͠͠оу и с͠томоу д͠хоу поспѣваѫщомоу въ начѧлѣ. Царят е възхвален в тържествен стил във висша степен, като е наречен „велик воевода и цар на царете“. Подчертани са военните му подвизи срещу византийския император и срещу турските завоеватели. Като военачалник е сравнен с Александър Македонски. Съчинението завършва с патетична похвала, всяко изречение от която започва с „Радвай се“ по подобие на химничните славословия в похвалните слова. Похвалата в „Песнивеца“ свидетелства за пълното усвояване на византийския ритуал и византийската представа за държавна власт. Текстът е проникнат от съзнанието за величието на личността и авторитета на българския владетел.
