Летописен разказ, следващ особеностите на разказите за пренасяне на мощи. Текстът е оригинално произведение на старата българска литература, дело на неизвестен книжовник. Известен е по единствен препис, запазен в Трефологий, или избрани служби на светци с други съчинения (ръкопис № 162 от сбирката на Ал. Хлудов, ГИМ, Москва, f. 141v‒143r) от XIV в. Разказът е поместен без заглавие на мястото на проложното житие след шестата песен на канона и службата за мъченица Параскева (Петка) Римлянка на 26 юли. Текстът съдържа ценна историческа и литерно-историческа информация ‒ за пренасянето на мощите на св. Параскева (Петка) Епиватска в Търново по времето на цар Иван Асен II, за набавянето на гръцки агиографско-хомилетични творби (служба, похвала и житие) за преподобната, донесени от Каликратия от делегация, оглавявана от бъдещия търновски патриарх Йоаким, за припокриването на култовете на едноименни светци през Средновековието и т.н.
