Апокрифно новозаветно преводно съчинение, известно под название "Детство Иисусово" или "Детство Христово". В апокрифа от името на апостол Тома се разказва за детството на Иисус Христос с конкретни случки и детайли. В поредица от отделни епизоди малкият Иисус е описан като необикновено дете, което има дарбата да прави чудеса (да лекува, да оживява направени от глина птици и др.), но проявява необуздана властност, жестокост и отмъстителност, като сурово наказва оскърбителите си. Съчинението е познато на съставителите на индексите на забранените книги, където славянският книжовник е добавил: "еретици са го писали". Тази оценка е резултат от критичното отношение на неизвестния автор към библейския сюжет, който е представен с елементи, развенчаващи ореола около него. Според изследванията първоначалният текст е възникнал в Сирия през ІІ в. Творбата е известна в две гръцки версии. Съществуват латински, сирийски, етиопски, арабски и грузински текстове. По отношение на времето, по което е направен славянският превод се приема, че съчинението е проникнало в старата българска литература през ХІ в. Преводът не произхожда от запазените днес гръцки редакции, а от непозната трета редакция. Едни учени смятат, че преводът е претърпял няколко редакции (поради неразбиране на отделни места от първоначалния превод или поради допълнителна преработка), а други - че апокрифът е бил превеждан нееднократно. Днес са известни девет български, руски и сръбски преписа от ХІV до ХVІІІ в. Най-старинен български препис е поместен в сборник № 13.3.17, Библиотека на Руската академия, Санкт Петербург, от ХІV в., среднобългарски по произход, писан по времето на Иван Александър. Антиканоничният характер на произведението дава основание да се предположи, че то е било разпространявано в средата на привърженици на дуалистичните еретически учения и на богомили.
