Преводен цикъл от апокрифни разкази, който се приписва на Григорий Богослов. Отделните разкази отразяват събития от старозаветната и новозаветната библейска история: уводна част, в която се разказва за смъртта на Адам и за дървото, израснало от неговия венец и станало материал за кръста на Иисус Христос; съдбата на второто дърво, на което е разпънат праведният разбойник; съдбата на третотото дърво, на което е разпънат неправедният разбойник; въпрос и отговор как се е разделило дървото още в рая; въпрос и отговор за произхода на кръстното дърво (тук е включен вторично мотивът за кражбата на Сатанаил при саденето на рая, за да засади земята); разказ за събирането на трите дървета в Йерусалим при построяването на Сломоновия храм; разказ за намирането на Адамовата глава; разказ за произхода на двамата разбойници. Разказите се разпространяват както заедно, така и поотделно. Първообразът на първоначалния превод не съвпада буквално с нито един от известните гръцки и латински текстове на цикъла, поради което се предполага, че на славянска почва той е бил допълнен с местни дуалистични представи (напр. мотивът за кражбата на Сатанаил от демиурга). Известни са над 60 български, сръбски, руски и украински преписи от творбата, които се разпределят в три редакции (преглед на преписите тук). Първата се отличава с най-стройно изложение и логически издържан разказ, както и със старинни езикови особености. От нея са достигнали най-ранните български преписи: от ХІV и от ХV в. (№ 1700 от сбирката на Мазурин, РГАДА, ХІV в., среднобългарски правопис; № 13.6.13, БРАН, ХV в., среднобългарски правопис и др. Втората редакция има следи от повторна обработка: допълване на съдържанието с някои подробности и съкращаване на други. Установено е, че са използвани апокрифите за Адам и Ева, за Авраам и др. Най-ранният препис от втората редакция е от края на ХV в. (№ 677, Тиквешки сборник, НБКМ, със западнобългарски езикови особености). Третата редакция представлява видоизменение на втората, като уводната част е съкратена и сведена до едно изречение, за да бъде свързан цикъла с апокрифа за Адам и Ева в единно цяло. В тази редакция произведенията се разпространяват непосредствено едно след друго. Първоначалният превод на цикъла се отнася към Х в., тъй като е бил използван от старобългарския писател поп Йеремия при съставянето на Повест за кръстното дърво. Прередактирането съвпада с преантологизирането на сборниците със смесено съдържание през ХІІІ–ХІV в.
Реперториум: http://repertorium.obdurodon.org/runSearch-checkbox.php?country=all&sett...
