С въпросителните местоимения се пита за лица, предмети, начин, качества, количества, принадлежност. В старобългарски те са: къто (лица), чьто (предмети), къіи, каꙗ, кое (лица); какъ, кака, како (начин); каковъ, какова, каково (качества); коликъ, колика, колико (количества); чьи, чиꙗ, чие (принадлежност). Промяната по склонение на въпросителните местоимения се в завимост от това дали основата е мека или твърда.
