Украсата е добавяне на допълнителни графични и цветни (колоритни) ефекти към текста:
а) към някой от буквените елементи;
б) украсяване на цялата буква (инициал) като позиционен вариант;
в) включване на различни по мотиви, размери и връзка с текста орнаментални композиции;
г) включване на изображения, виж миниатюра; д) цветни фонове върху които се пишат заглавията.
Украсата на един ръкопис може да бъде сложна, разнообразна или разпределена в цикли, но в палеографското описание винаги се отбелязва нейната зависимост и място в текста. Характеризирайки различни епохи и локални особености, тя може да се опише още като:
а) декоративна система
б) като орнаментика, с оглед мотивите и орнаменталните композиции, определящи един доминиращ стил или разнообразието от стилове на украса в ръкописната книга.
В славянската палеография украсата се приема като датиращ и локализиращ белег:
а) по отношение на самата ръкописна книга;
б) по отношение на по-стари или съвременни ѝ образци.
Украсата липсва като параграф на палеографското описание в някои ръководства по византийска (Mioni 1977) и славянска кирилска палеография (Bogdan 1978).
