Кодикология (от лат.codex, род. падеж codicis – по-късно значение 'книга' (вж. кодекс) и гр. λόγος — 'слово, учение, наука') е научна дисциплина, чиято цел е изучаването на книгите (кодексите) като физически обект. Терминът е за първи въведен от Мария-Алфонс Ден през 1949 г. (Dain 1964). В своето изследване Ден се опира на по-ранните публикации на Шарл Самаран от 1934–1936 г., който е предложил вече термина „кодикография“ за описанието на средновековните кодекси. Алфонс Ден разбира под „кодикология“ историята на ръкописите и съставянето на сбирки от тях, проучването на физическите аспекти на книгата и каталогизацията и описанието на кодексите. Сред тези задачи на дисциплината той изключва описанието и анализа на писмото, определяни от него като задачи на палеографията.
След основаването на списанието Scriptorium (1950 г.) се оформя дискусия за задачите и ролята на дисциплината и редакционната колегия налага мнението, че под „кодикология“ трябва да се разбира „археологията на книгата“, т.е. техническите аспекти на приготвянето и оформлението на кодекса.
В славистиката аспектите на описанието на ръкописите, възникването им, оформянето на сбирки от ръкописни книги и историята на кодекса традиционно се определят като предмет на друга дисциплина, известна като „археография“. Ако се придържаме към класическото определение на Ден тези въпроси бихме могли да отнесем по-скоро към кодикологията, доколкото тя се занимава и с историята на кодекса.
С други думи към кодикологията в широкия, класически смисъл на понятието, могат да се отнесат следните задачи:
I. Физическо описание на кодекса: как са оформени отделните негови части – подредба и линиране на листовете, разпределение и състав на тетрадите (колите), подвързия; отношение на текста към цялостната страница; художествено оформление на ръкописа и текста.
II. История на кодекса от появата му до постъпването му в последния известен архив за съхранение – описание на ръкописа и описание на сбирката.
Ако се придържаме към определението на Ден към кодикологията трябва да отнесем и проучването за книжовните школи и скриптории, доколкото този проблем има отношение към формирането и състава на средновековните библиотеки.
От гледната точка на славянската медиевистика така зададени задачите, поставяни пред кодикологията, попадат под две различни полета на изледване. Първата може да се прецени като част от палеографията, доколкото физическото описание на кодекса има отношение към въпросите за времето и мястото на възникване, а втората, като съвсем различна помощна историческа дициплина, известна като „археография“.
