Система за скрито, шифровано изписване на текстове през Средновековието - криптография (грц. κρυπτογραφία - "тайно писмо, шифър"). Като писмо, отклоняващо се от общоупотребимото, криптограмата в кодексите и документите има една основна цел - разчитането е достъпно само за посветения в познанието читател. Освен в скрипторските бележки и по-късните приписки, тайнописът се употребява и в заклинанията-молитви, и като средство за показване на ерудиция, но при всички случаи изпълнява основната задача да привлече вниманието на четящия.Системите за шифриране на определени текстове в книжовните традиции със славянска графика са доста разнообразни. В южнославянските писмени практики най-разработената в това отношени е сръбската ръкописна книжнина, където се среща употребата на разнообразни шифри. Изключително разпространена и сложна е традицията на руската средновековна книжнина, създавана включително до края на XVIII век, в която се използват различни системи на тайнопис, част от тях въз основа на литореята ("любомудрая литорея"), често пъти толкова индивидуализирани, че е доста трудно някои текстове да бъдат дешифрирани, без изрично указание за шифъра.
В българската ръкописна традиция тайнописът се среща още през XI в., когато като тайно писмо в кирилските паметници се среща употребата на глаголица. Известни са няколко криптографски системи, произлезли основно от гръцката (византийската) книжовна практика, в които за разчитането на текстовете се използва "ключ". В известните досега български скрипторски бележки само в един ръкопис е записано специалното название на тайнописа, като е представен и ключ за разчитането на гръцката цифрова система - в типик от 1639 г. е изписано Сказанїе w фиwтаa како (София, НБКМ № 274, л. 20б). Най-разпространена в кирилската южнославянска традиция е системата на криптографиране чрез числовите стойности на писмените знаци, базирана главно на взаимната замяна на букви с числови стойности от реда на десетицата, стотиците и хилядите. Тази система става най-популярна в българската ръкописна традиция през периода XV-XVII в., а в археографията е известна като гръцка цифрова система. За славянската кирилска писменост в тази система от замени участват само буквите с числова стойност, а буквите Еђ (=5), Нђ (=50) и Фђ (=500) се запазват в текста или взаимно се заместват. Непроменени в текста остават и знаците, които отразяват специфичните славянски звукове. Ключът в тази система се изразява във формулата Х + У= 10; Х + У= 100; Х + У= 1000.
Друга тайнописна система, срещана и в комбинация с гръцкия цифров ключ е простата литорея, в която кирилските букви за съгласните се заменят помежду си като следват предварително избран порядък. Буквите за гласните не са включени в системата и в текстовете остават непроменени. Знаците, разделени в два реда се групират по 10 знака и се заменят един с друг.
Относително по-рядко се срещат южнославянски (основно сръбски) текстове с тайнопис, съставен въз основа на точковата система. Над буквата или под нея се слагат толкова точки, колкото трябва да се прибавят или да се извадят от цифровата стойност на конкретния знак. Вариант на този вид криптограма е регистриран и в българската ръкописна традиция от XVII в., в която числовата стойност на буквата се изразява с повтарянето на знаците от реда на единиците, десетиците и стотиците, при което, след сборуването на стойностите се прилага ключът на гръцката цифрова система. М. Сперански отделя и трети вид литорея - описателната, в която чрез думи се изписват буквите-цифри, като се указват и някои аритметически действия, които трябва да се извършат, за да се открие следващата буква в тайнописа.
Като отделен вид тайнопис могат да се възприемат и текстове, изписани с микроскопично писмо, с т.нар. огледално (обърнато) писмо и монокондила (монограмното) писмо, при което буквите се изписват в сложна комбинация от лигатури.
