В кодикологията – основна структурна единица на книжното тяло. Нарича се още тетрада или кола. Представлява няколко листа, прегънати заедно на две. През сгъвката те се съшиват и свързват с останалите свезки. Както в ръкописите от хартия, така и в тези от пергамент, обичайният брой на двойните листове (бифолиата) в една свезка е 4, откъдето идва и названието „тетрада“ (гр. τετράς, 'четири'). Така стандартната тетрада съдържа 8 единични листа, съответно – 16 страници. В практиката съществуват и свезки, които съдържат по-малко или повече от 4 бифолиа – например в Аджарското евангелие от 1652 г. има тетради, композирани от 5 и от 2 листа. В ръкописите може да има свезки с нечетен брой единични листове. Срещат се и „смесени“ тетради, съставени от пергаментни и хартиени листове.
В пергаментните кодекси от значение е как се подреждат листовете в тетрадата, т.е. дали се спазва т.нар. „правило на Грегори“ – да се поставят светла срещу светла, съответно – тъмна срещу тъмна страна на обработената кожа. В славянската традиция се срещат ръкописи, чиито тетради започват както със светла страница (Асеманиево евангелие от X-XI в.), така и с тъмна (Лондонско евангелие, 1356 г.). Срещат се и кодекси, напр. Манасиевата летопис от 1344-45 г., в които се следват и двата принципа.
И в пергаментните, и в хартиените ръкописи последователността на тетрадите обикновено се отбелязва чрез номериране (сигниране) с буквени означения, които се поставят най-често върху първата и последна страница на съответната тетрада.
