Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните, като пред тях се добавя отрицателната частица ни: къто → никъто, чьто →; ничьто. Много често след формата се добавя усилителната частица же: ничьтоже, никътоже, никъїиже. Скланят се по същия начин, както въпросителните местоимения. Ако се употребят в съчетание с предлог, то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение: н никакоже не врѣди его ни при чесомьже.
