You are here

молитва

Author: 
Диляна Радославова

Молитва към Богородица от Димитър Кантакузин

Молитва към Богородица е най-известното и популярно произведение на писателя от виден византийски род Димитър Кантакузин (втора половина на XV в.). Разпространява се в преписи в българската, руската и сръбската ръкописна традиция от XVI до XIX век (42 на брой). Открити са два преписа от началото на XVIII век в превод на румънски език Най-ранният препис на творбата е Новосадски препис в ръкопис РР 158 от края на XVI в. (Библиотеката на Матица Сръбска в Нови Сад). Първата публикация на Кантакузиновото съчинение е осъществена от Д. Маринов (1901).

Молитва към Богородица

мл҃тва съ оумилѥнїе(м) къ прѣстеи вл(д)це нашеи госпожи бц҃и. и малою похвалою, творенїе димитрїа кантакоузина по стыхомь, сладчаишаи съта

Новосадски препис в ръкопис РР 158 от края на XVI в. (Библиотека на Матица  Сръбска, Нови Сад), л. 51б–51а; л. 59б.

Въсѣхь ц҃ра и бг҃а, мати благаа.
Въсѣ(х) съдѣтелꙗ рож(д)шїи едїна.
Въсѣ(х) живот же, свѣ(т) и бл҃гостиню.
Въсѣ(х) желаемы и добры краи.

Ѿ коудꙋ начнꙋ плакати се, ѡ дв҃о?
Ѿ коудꙋ начнꙋ молити се, блг҃аа
Ѿ  кыхь гл҃ь наи вещанїи, ч(с)тнаа?
Ѿ какова срца, ѿ коего ѥзыка?

Въ скврьннь и нечисть есмь окаанїи.
Въ смраднь и въ грѣсѣ есмь, оувы мнѣ
Въ ѿрыновень, понѥже и хбезаконннь.
Въ въсегда грѣхꙋ хработавь и до нн҃ꙗ.

Съ исповѣданѥмь прихож(д)ꙋ нн҃ꙗ
съ срамомь и смѣреною съвѣстїю.