Вид троп (тропа). Замяна на едно название с друго въз основа на вътрешна връзка между тях. С помощта на новото назоваване се акцентира върху определено качество или свойство на назовавания предмет. Характерно за метонимията е, че замененото название липсва, на негово място стои това, което го е заменило. Връзката между замененото и заменящото го може да бъде от най-различен характер, например:
качество замества носител – „За наставници приел Закона и Благодатта, светителю Методие” (по Йоан 1:17) (Иванова, Николова: 1995: 38), където Законът и Благодатта се схващат като основни качества съответно на Стария и Новия завет и Законът замества названието за Стария, а Благодатта – за Новия завет в стихира за св. Методий;
носител замества носител – „И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък” (Бит 18:20), където името на града замества неговите жители;
носител замества качество – градовете Содом и Гомор заместват название за грях. Когато дадено метонимично название стане популярно, както е в случая със Содом и Гомор, то се превръща в нарицателно;
родово понятие замества видово – „Всички чудеса и благодеяния, извършени от тези двама велики архистратизи, са дар от Бога за човешкия род” (Иванова, Николова 1995: 61; Петков и колектив: 2008: 259). В примера „човешкият род” замества човечеството като биологичен вид, но също така, от гледна точка на християнското схващане, според което всички хора са братя, изразът може да се тълкува и метафорично;
име замества име – „А великият архангел Михаил, като се препираше с дявола, не се осмели да произнесе срещу него хулна присъда, а рече: „Господ да ти забрани, противнико! (по Иуда 1:9)” (Иванова, Николова 1995: 61), където ‘противник’ е евфемизъм и замества ‘дявол’.
Примери:
Законь благодати наказателѣ стѧжав си, свѧтителю Меѳодиѥ (Стихира от Службата за св. Методий), (Теодоров-Балан 1934: 66).
Вьсѣ же чюдеса и благодѣти сима великꙑима архистратигома данꙑ бꙑшѧ отъ б͠га родоу чл͠вчьскоу. (Похално слово за св. архангели Михаил и Гавриил от Климент Охридски), (Петков и колектив 2008: 258).
Великꙑи же арха͠нглъ Михаилъ егда съ неприѣзниѭ рaсѫждааше сѧ. не съмѣ сѫда хоульна навести на нь. нъ рече: Да запрѣтитъ ти г͠ь о томь противьне. (Похално слово за св. архангели Михаил и Гавриил от Климент Охридски), (Петков и колектив 2008: 258).
