Алюзията (от лат. allusio - шега, намек) представлява вид троп, с който се прави индиректно препращане с цел създаване на допълнителен смисъл, емоция, вникване в текста. Определя се като стилистически и реторически обрат, с предназначение да породи тема, идея, образ или конкретен контекст не чрез пряко изразяване, а по асоциативен (заобиколен) път. Най-често се свързва със системата на библейските цитати в средновековния текст. За разлика от препратката към лице, събитие или обшо място в Свещеното писание се характеризира с многопластовост и многоаспектност на символиката.
