You are here

исторически съчинения

Брашовска грамота

Брашовската грамота-писмо е издадена от канцеларията на цар Иван Срацимир. С нея се дава право на търговците от град Брашов в Трансилвания да търгуват свободно в границите на Видинското царство. Това е най-малката по обем запазена царска грамота. Документът не е датиран. Въз основа на споменатите в текста брашовски граждани изследователите отнасят съставянето на грамотата в периода между 1369 и 1380 г. Тя е свидетелство за търговията и външнополитическите отношения в българските земи през ХІV в. Любопитна подробност е, че в нея Иван Срацимир се титулува като „цар на българите”.

Ватопедска грамота

Ватопедската грамота е намерена през 1929 г. от гръцките учени Михаил Ласкарис и Йоанис Пападопулос в архива на Ватопедския манастир, където се съхранява и днес. Изписана е с полуустав, с черно мастило, върху лист от памучна хартия (бомбицина) с размери 33,3/24,4 см. За да се предпази от разкъсване, документът впоследствие е залепен върху ленено платно.

Рилска грамота на цар Иван Шишман от 1378 г.

Рилската грамота е издадена от канцеларията на цар Иван Шишман на 21 септември 1378 г. и е дадена на Рилския манастир, както личи от името й. Днес грамотата се съхранява в музея на манастира. Изписана е с полуустав върху пергаментен свитък с размери 170/28 см. Както става ясно от текста, документът е хрисовул, но прикрепеният към него златен печат не е оригинален, което е било основание за някои изследователи да оспорят автентичността на грамотата. През 1735 г.

Хроника на Георги Синкел

Хрониката представлява недостигнала до нас компилация, възникнала във Византия в началото на Х в. Славянският превод е направен през първата половина на Х в. Запазен е по пет руски преписа от ХV-ХVІ в., които възхождат към обща редакция. Едва една трета от текста на компилацията е от Хрониката на Георги Синкел. Тя съдържа откъс от творбата на Синкел за периода от Възкресението на Иисус до управлението на византийския император Диоклециан, както и допълнение за времето до основаването на Константинопол, заимствано от Хрониката на Теофан Изповедник.  

Хроника на Йоан Малала

Единствената запазена творба на византийския писател Йоан Малала (Ритор) (ок. 491-578). Проследява историята от Адам до 560 г., разделена в 18 книги. Хрониката е използвана като извор за античната история от по-късни византийски хронисти, като Теофан Изповедник и Георги Амартол. Славянският превод е създаден в България около началото на Х в. Запазен е само в руската книжнина, но не като самостоятелни преписи, а в състава на хронографите. Преводът може да се възстанови по руските преписи.

Хроника на Георги Амартол

Произведението представлява типична монашеска хроника, обхващаща периода от Адам до 842-843 г. Написана е през ІХ в. от византийския писател Георги Амартол (Грешник) (ὐπὸ Γεωργίου ἁμαρτωλοῦ). Историята е разделена на четири периода: от Сътворението до Вавилонския плен, от Вавилонския плен до Иисус, от Исисус до Константин Велики и от Константин до края на света. Има продължение до 948 г., което се приписва на Симеон Логотет, и още едно до 1078 г.