Произведението представлява типична монашеска хроника, обхващаща периода от Адам до 842-843 г. Написана е през ІХ в. от византийския писател Георги Амартол (Грешник) (ὐπὸ Γεωργίου ἁμαρτωλοῦ). Историята е разделена на четири периода: от Сътворението до Вавилонския плен, от Вавилонския плен до Иисус, от Исисус до Константин Велики и от Константин до края на света. Има продължение до 948 г., което се приписва на Симеон Логотет, и още едно до 1078 г.
Хрониката на Георги Амартол има два славянски превода. Първият, т. нар. Временник, е създаден в България през Х в. В него е включено и първото продължение на хрониката. Запазен е по повече от 20 руски преписа, някои от които носят следите на български протограф. В текста личи стремеж да се обогатят сведенията за българската история. Вторият превод, създаден в България или на Атон през ХІV в., е известен с названието Летовник. Запазен е по 11 сръбски, 2 молдовски и 1 непълен български препис от ХІV-ХVІІ в. През ХІV в. Летовникът навлиза в сръбската книжнина и става основа за създаването на сръбски летописни съчинения.
