Оригинално старобългарско агиографско произведение, създадено за нуждите на всекидневното богослужение и поместено в Простия (Нестишния) пролог под дата 25 август. Според заглавието е посветено на паметта на двамата славянски първоучители Кирил и Методий, но всъщност разказва само за Методий. Смята се, че това е най-ранният опит в старобългарската литература за написване на кратко житие за целите на богослужението. В науката са изказвани мнения, че е написано в Моравия веднага след смъртта на Методий в 885 г., но днес се смята за по-вероятно да е създадено в България след пристигането на Кирило-Методиевите ученици и че неговият автор е познавал Пространното житие на Методий. Въпреки някои дискусионни въпроси, които поставя, творбата се смята за важен кирило-методиевски извор.
