Кратко агиографско произведение, помествано в Простия (нестишен) синаксар (пролог) под дата 14 февруари. Творбата съдържа някои моменти, заимствани от Пространното житие на светеца – съня за премъдростта София, високото му образование, трите мисии, в които взима участие, създаването на славянската азбука, както и множество легендарни елементи, които се срещат само тук – как Кирил убива еретика Замбрий по време на Моравската мисия, покръства българите, става епископ на град Канаон, където умира в дълбока старост и е погребан. Творбата е коментирана многократно в научната литература преди всичко във връзка със сведенията за еретика Замбрий и за град Канаон. Авторът представя Константин-Кирил преди всичко като християнски мисионер и борец срещу ересите, докато доминатната за ранната старобългарска епоха представа за него като просветител на славянския род е оставена на заден план.
Макар и запазен единствено в руски преписи, датирани след средата на ХІV в., текстът вероятно е възникнал в българска среда и по-късно е преработен на руска почва. Изказвано е мнение, че е бил написан преди началото на ХІІ в., тъй като е използван в руския летописен свод “Повесть временных лет”. Близостта на съдържанието му с Проложното житие на Методий води до предположението, че двете произведения са дело на един и същ автор.
