Заглавие: Закони земледѣлні ѿ Оустіановы(х) книгъ. ѡ земледѣлцѣ(х)
Начало: Достоить земледѣльцю, дѣлающю свою нивоу, быти праведноу и не въсхыщати бразноу ближнѧго своего.
Земеделският закон съдържа 85 члена, които регулират отношенията в свободната селска община. Повечето изследователи са склонни да приемат, че при съставянето на Закона е използвано Юстиниановото законодателство и отнасят появата му към края на VІІ – първата четвърт на VІІІ в. в Южна Италия. Най-новите проучвания върху езика и състава на паметника показват обаче, че неговият текст е силно повлиян от Еклогата и Стария Завет, като най-вероятно неговата поява е свързана с политиката на патриарх Фотий и се отнася в края на неговото първо управление (към 867 г.). В славянската ръкописна традиция Земеделският закон се разпространява в състава на по-големи юридически компилации и е познат в три превода, независими един от друг, възхождащи към различни гръцки прототипи. Първият превод, извършен най-вероятно в Преслав, е запазен в руския по произход сборник Кни(г)законьі(х), ими(ж) годитсѧ всѧкое дѣло исправлѧти всѣмь православ᾽ньіимь кнѧземь, познат по единадесет руски преписа от втората половина на ХV–ХVІІІ в. Вторият е част от компилацията „Закон царя Юстиниана“, която се разпространявана заедно със Законника на сръбския цар Стефан Душан (1331–1355) и съкратената Синтагма на Матей Властар в сръбски преписи. Третият превод на Земеделския закон е известен засега само по един сръбски ръкопис – № 446 от сбирката на Хилендарския манастир, част от сборник с полемични и юридически съчинения, датиран в началото на ХV в.
