Кратка хроника от ХVІ в., препис от български книжовник на сръбско съчинение. Намира се в Беляковския сборник от втората половина на ХVІ в., открит в с. Беляково, Търновско, който се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София, № 309. Изписан е със среден полуустав, ресавски непоследователен правопис. Летописното съчинение заема л. 93б–95б, 165–168б. Повествованието в него започва от Сътворението и достига до 1696 г., като последната бележка е добавена по-късно от друга ръка. Проследява се историята по царства до управлението на византийския император Михаил ІІІ, след което се изброяват сръбските владетели. В последната част се дават ценни сведения за процеса на османската експанзия и времето след завоеванието. Л. Стоянович поставя Беляковския летопис в една група със Сарандапорския и сръбските по произход Киевски, Студенички и Цетински. Вероятно част от последните хронологични известия са добавени от българския книжовник, който е преписал кратката хроника. В Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” в София под № 17, XVIII в., се намира апокрифен сборник, преписван по Беляковския. В него се съдържа и летописното съчинение, заемащо л. 19а-22а, 112б-115а. Разночетенията между двата преписа на кратката хроника са незначителни.
