Вие сте тук

вторични приписки

Синоними: 
късни приписки
вторични бележки
Препратка към термин: 
Автор: 
Диляна Радославова

Кратък летопис от ХVІ век

Вторична приписка с летописен характер. Намира се в ръкописен осмогласник от ХІV в., дело на неизвестен книжовник, който се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София под инв. № 180 (313). Летописът се състои от пет бележки, изписани от една ръка. Те се намират на последния хартиен лист, залепен от вътрешната страна на задната корица на ръкописа. Почеркът на бележките е характерен за ХVІІ в. Вероятно листът е добавен към ръкописа при второто му подвързване през 1652 г. Предполага се, че летописните бележки са късен препис на по-рано съставен исторически текст.

кратък летопис от ХVІ век

ръкопис НБКМ № 180

доиде цръ на Ивъна въ лето sцнs [6956=1448].

доиде цръ на Скендеръбега и №зем№ свени гратъ къ лето sцΏе [6965=1457].

доиде Есе бекъ на Дебръ въ лето s.ц.о.д. [6974=1466].

доиде цръ Мехмет бекъ на Дебръску землꙋ на Скендеръ бега. Цилнꙋ порѡби и посече месеца маа ѳ днъ въ сꙋбѡтꙋ въ лето з.к.д. [7024=1516].

и ꙋзе цръ Селимъ грат Мисеръ и ꙋби цра Къзль баша въ лето з.л.в. [7032=1524].

и ꙋзе цръ Сулеманъ гратъ Рѡдѡсъ въ лето з.л.д. [7034=1526].

приписка на поп Петър от с. Мирково

Вторична приписка с историческо съдържание. Намира се в т. нар. Панагюрски сборник от ХVІ в., съхраняван в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София под инв. № 433. Бележката е разположена в долните полета на листове от 1а до 33б, по един ред на всяка страница. Датирана е към 1690 г. Неин автор е поп Петър от с. Мирково, Пирдопско. Бележката му е важен извор за събитията от края на ХVІІ в. Приписката дава сведения за войната между Османската и Хабсбургската империя от 1683-1699 г., която приключва с т. нар. Карловацки договор от 26 януари 1699 г.

приписка на поп Петър от с. Мирково

ръкопис НБКМ 433

Пишем азь. ереи Петрь. да се знае какво врѥме бѥше попь на село Мирково и бѥше попь Стоꙗнь наедно дрьжѥхе село Мирково при злочестиваго ц҃ра сꙋлътань Мехмеда да го бъ ꙋбие и да го порази че тои расипа хр(с)тѥнске вѥре и велики цр҃кви и велики градове бѥга честита земѥ Загоре та па се ꙗви баиракь ѡ(т) запать този лѥто изгине воиска тꙋрска и сбрахе ги латинска воиска та доде до срѥдъ земле ѡ(т) Беч ѡ(т) Бꙋдимь ѡ(т) ꙗнека дори ѡ(т) злате ꙗблъке. та се проврьвихе тꙋрци и прѥзморци.