Богослужебна книга с чинопоследованията (реда) за извършването ритуали за конкретни поводи или потреби в живота на християните (частно богослужение). Включва текстове, свързани с тайнствата Кръщение, Брак, Изповед, Миропомазване, Маслосвет и Ръкополагане, за извършване на опела, водосвети, литии, възпоминания и др., за изчитане на молитви за различни случаи (потрѣби) от църковната и битовата практика – при болести, освещаване, аграрна дейност и др., както и спомагателни текстове, като епитимийни правила, степени на сродство, месецослови, пасхални таблици и др. В българската традиция Требникът и Служебникът, в който се съдържат текстовете на Божествената литургия, се обособяват сравнително рано като отделни книги от състава на Евхология. Най-ранният запазен български препис на т. е т.нар. Зайковски требник от XIV в.
Требникът е сборник с относително устойчив състав, макар подредбата и съдържанието на текстовете му да варират през различните епохи в съответствие с актуалната богослужебна практика, като по-малко са промените в основното ядро на книгата, включващо чинопоследованията за тайнствата, а с по-голямо разнообразие се отличава цикълът от молитви за различни случаи.
