Сборник от правни текстове, който съдържа ексцерпти от най-важните и най-често използваните положения на византийското гражданско и публично право, систематично подредени в 40 титула. Компилаторът на Прохирона не е известен. Приема се, че неговото промулгиране е станало между 870–879 г. Един от основните извори на закона е Corpus Juris Civilis. Въпреки желанието на Василий І (867–886) да обнови дотогава действащото право някои нововъведения в Еклогата намират място и в новия закон. Забелязва се засилване на влиянието на църковното законодателство в сферата на семейното право. През Х–ХII в. на старобългарски се превеждат само отделни части на Прохирона, отнасящи се до сключването и разтрогването на брака, до процесуалното и углавното право. Те са включени в сборници, съдържащи текстове със светска регламентация, като Книги законни и Номоканона от така нар. Ефремовска редакция (препис от ХІІ в.). Появата на славянския превод на пълния текст на Прохирон се свързва със сръбска редакция на Кормчаята.
