паримейник

Богослужебна книга на православната църква през Средновековието, включваща старозаветните четива (lectiones), които се четат в църквата на вечерно богослужение или при нощно бдение. Това название идва от гръцката заемка паремия, паримия (от грц. παροιμία) в средновековната книжнина, която означава именно 'старозаветно четиво' (вж. богослужебни книги), понякога в ръкописите се появява и в превод на старобългарски притъча. На гръцки тази богослужебна книга се нарича Προφητολόγιον, защото съдържа доста четива от пророците (но не само от тези библейски книги, но и от Битие, Изход, Царства и др.). В паримейника има и кратки песнопения и литургични указания.

Смята се, че превод на профитологиона от гръцки на старобългарски е направен още в Кирило-Методиевата епоха и че това е една от най-рано преведените библейски книги заедно с изборното евангелие, изборния апостол и псалтира. Най-ранният запазен славянски паримеен ръкопис е среднобългаркият Григоровичев паримейник от края на ΧΙΙ-началото на ΧΙΙΙ в., в който личат и по-късни редакционни намеси. През XIV век паримейникът излиза от употреба сред южните славяни, малко по-късно и сред източните. Преди това на Кирило-Методиевия превод са направени няколко редакции. Вероятно  в края на XII век или през XIII в. в среднобългарските триоди навлизат паримии (старозаветни четива) от паримейника. През XIV век вероятно на Атон тези паримии са редактирани в рамките на редактирания новоизводен триод и миней (в рамките на Атонската редакция). Не е сигурно дали сред южните славяни е имало новоизводни (новоредактирани) паримейници. Възможно е те да са се появили на руска почва, като са използвани новоредактираните на Атон паримии.

Библиография: